Приятелите му го наричат РО, правил е десетки изложби през годините в почти всички градове у нас, а също и в Париж, Осло, Дюселдорф, Прага, Будапеща, Перуджа.
До края на седмицата творби на Росен Марковски можете да видите в галерия "Серякова къща" в Троян, а на 9 февруари художникът открива първата си изложба в София за 2024 година. Нарекъл я е "Разказът на рибите". Казва, че експозицията не е вдъхновена от голямата септемврийска буря по южното ни Черноморие, а е следствие от нея. На плаката четем следния текст:
Разказът на рибите
Бях там и чух.
Рибите, които бяха около брега на морето по време на голямата буря.
Дъските, които морето изкара на брега, борили се дълго с вълните.
Безмълвните хора със застинали лица, в които се четеше страх. Усмихнати и невярващи на очите си. Хора – победени от стихията, смирени и питащи.
Смокиновата гора с обрулени от бурята плодове.
Душите, измити с толкова много вода, в тишина като след буря.
Тъжно и страшно затворени врати.
Лица, радващи се на последната останала вода и светлина.
Слънчев и топъл ден. Ден, за да си мислиш нещо свое. Откъснат от света.
Сам без ток и телефон.
Докога?! Никой не можеше да каже.
Останах сам под смокиновите листа и говорех с моите риби. Само те знаеха какво се случи. Като в сън с кошмари. Не вярвах на спомените си.
Входната врата почиваше след нощното блъскане.
Слънцето сушеше подгизналите ми обувки тихо и мощно.
Взех дърво от брега, стиснах го в гърдите си и си тръгнах. Тихо, смирено и щастливо.
Рибите продължаваха да се роят около мен и да разказват, после отплуваха в дълбоки води.
Когато хората мълчат като риби, чуваш разказа на рибите.
Бях там и чух.
Росен Марковски
Синеморец, септември 2023 г.
Росен Марковски споделя:
"Аз винаги съм рисувал риби, интересни са ми. Започнах да ги рисувам, когато ми станаха интересни за рисуване, а впоследствие започнах да се вглеждам в тях.
Не искам да гледам декоративни рибки. Рибите, които аз рисувам не са красиви и са тихи. И са понякога и страшни.
Моите риби не са тези жълти, червени рибки с дългите опашки, не са декоративни, а са истинските риби.
Първо в рибата има много символ, християнски символ. А от друга страна рибата наподобява много природни форми, които имат формата на риба. Листата на дърветата например.
И женското тяло има формата на риба и неслучайно има русалки, които са нещо по средата. А ако се вгледаш в женското тяло вече в детайли, ще откриеш и други форми на риба.
За мен рибата е по-скоро символ, рисувал съм някакви специфични риби, обаче за мен не е важно да разпознаеш рибата каква е точно, макар че например много рисувам ципура. Заглеждам се много в израженията на рибите. Има риби с уплашен поглед, има риби с премрежени очи, други са с широко отворена уста…
Въобще доста са интересни рибите, доста интересни неща казват.
Рибата не говори глупости.
Все пак тя е символ, хората не се замислят, те не се заглеждат в тях – рибите са в морето или в тигана – панирани или пържени, и всъщност никой не се вглежда в самата риба. А рибата в случая на моята изложба носи разказа, носи информацията носи историите и разказва какво е било и какво се е случило.
За тази изложба се чувствам някак си много въодушевен, окрилен.
Този път някак много силно усещам това, което правя.
Освен дъските, изхвърлени от морето по време на бурята, които събрах и рисувах, в изложбата има и няколко големи платна – 2.10 на 1.20 метра. Няма да покажа всички дъски които нарисувах, аз от Синеморец се върнах с вече нарисувани дъски и с много ненарисувани, по които работя от септември досега. Ще има и рисунки, и платна в рамка, и съвсем малки дъсчици. Ако някой харесва детайлите, може да се загледа и в малките творби."
Изложбата "Разказът на рибите" на Росен Марковски можете да разгледате до 16 февруари в София в галерията на Арт хотел 158. Целият разговор с художника, в който споделя мисли за рибите и чувствата, провокирани от голямата буря, както и трите си най-известни песни (в негово изпълнение, записани в ателието му) може да чуете в звуковоте файлове.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
