Дали обществото е станало по-нетолерантно, или просто е започнало да забелязва дискриминацията? Може ли светът да се научи да не дискриминира на база религия, етнос, полова ориентация, външни белези, интереси и възгледи – разговор в "Нашият ден" за (не)любовта с Мария Алкалай, обучител и консултант в сферата на социалното включване, правата на човека и многообразието.
Според госта на предаването към днешна дата хората имат по-добра чувствителност, разбиране и способност да разпознават ситуации, в които са обект на предразсъдък.
Дискриминацията Алкалай определя като "стъпка в поредица от фактори в социалното общуване, в които при равни други условия един човек получава или не получава нещо, което на другите се дава". Дискриминацията е свързана с личното преживяване. По думите на специалиста, когато човек е изложен на многообразието, и се среща с различията, постепенно те придобиват по-комфортна форма. Затвореният живот "в балон" и безкритичното приемане на информация от социалните мрежи водят до обратния ефект – заучаване на готови фрази и стереотипи, които отхвърлят толерантността.
Алкалай обръща внимание на факта, че в определени условия стереотипите са полезни. Прибягваме до тях в ситуации, в които трябва да вземем бързо решение, но средата е непозната или информацията недостатъчна.
"Когато обаче стереотипът, бидейки някакъв обобщен образ, се слага като етикет на група и казва – всички хора, които са в тази група, са такива, еднакви, и те са нещо, което аз не харесвам, не одобрявам, не приемам, не познавам – комбинацията от стереотипа и предразсъдъка стига до дискриминация", обяснява социалният консултант.
Алкалай набляга на говоренето и личния контакт като средства срещу омразата. В работата си специалистът често консултира съдии, прокурори, полицаи, надзиратели в затвора – хора, които се занимават с правораздаване. Част от обучението на тези хора е на тема антидискриминация, защото всеки би искал, когато стигне до тази система, да получи справедливост и правосъдие.
Според консултанта динамичната среда, която предлага Европа, е много подходяща за преодоляване на предразсъдъците. Свободното движение, срещите с различни хора, нетипичните ситуации дават "храна за размисъл", която може да доведе до промяна в индивидуалния светоглед. За ситуациите, които само потвърждават стереотипите, тя допълва, че тези, универсални за дадена група, характеристики могат да се приемат само като процент от общата картина.
Хората с бежански, емигрантски произход категоризираме като чужди и различни, но моментът, в който излезем извън границите на България, ние ставаме различните, казва консултантът. За съжаление, страховете на хората биват експлоатирани в публичното пространство. Алкалай акцентира върху важното умение да се отсява информацията в дигиталния свят.
Според госта никой не е защитен от военни конфликти и природни бедствия. Българите не са неуязвими, винаги може да ни сполети кризисна ситуация и на следващия ден да се превърнем в емигранти, заявява Алкалай. А хората, които срещнем, може да нямат добро мнение за нас.
"Толерантността не толкова се учи, колкото се озарява с нея. Тя идва със срещите. Всички сме еднакви в своето различие", казва консултантът. Идентичност като самоличност и идентичност като уникалност – така разглежда Алкалай въпроса за общия групов знаменател и мястото на отделния индивид в него.
Рецептата да станем по-приемащи? "Доза емпатия и допускане, че нямаме всички отговори, не знаем цялата истина и може нещо да научим", по думите на специалиста.
Все пак толерантността има граници и те могат да са индивидуални за всеки човек: "Няма безгранична свободия и толерантността не е безгранична. Въпросът е, когато поставиш граница, тя да не те овластява да правиш неща, с които вредиш на другите", казва Алкалай и добавя, че "границата е там, където действието или бездействието нарушава нечии права".
Колкото до свободата на словото – то е неприкосновено до момента, в който не наруши нечии човешки права чрез език на омразата и призив към агресия.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..
Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..
Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово..
Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност – в Lege Artis главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев говори за мерките, които предлагат от Министерството на здравеопазването за справяне с проблема. "Съществуващият стандарт, написан преди десетина години, е с много добро качество. Идеята е той да се превърне с..
В рамките на рубриката "Темата на деня" се проведе вълнуващ разговор с Надежда Дичева – ръководител на проекта "Аз съм тук". Поводът беше първата прожекция на едноименния документален филм, който поставя важен въпрос: "Може ли изкуството да бъде форма на превенция срещу социалното отпадане при възрастните хора и да служи като мост между..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
