Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Богомилството в историята и в наши дни"

Международният стартов семинар е организиран от Института за исторически изследвания към БАН и Центъра за изследване на религиите в СУ

Богомилска беседа
Снимка: istoriograph.bg

Под надслов  "Богомилството на изток и запад" на 13 и 14 февруари в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе Международният стартов семинар на проект – "Богомилството в историята и в наши дни". Семинарът е организиран от Институт за исторически изследвания към БАН и Център за изследване на религиите в Софийския университет и е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН.

В двата дни са засегнати темите: Богомилството в България; Богомилството и Изтокът; Богомилството и западното християнство; Образът на богомилството в славянските култури. Презентация за богомилството в историята и в наши дни прави ръководителят на проекта проф. д-р Иван Христов.

В семинара е включена и публичната лекция на английски език "Дискурси за богомилството в Западна Европа" от проф. д-р Мартин Илерт от Университета "Мартин Лутер" в Хале-Витемберг.

Водещият на събитието, арабистът проф. д-р Симеон Евстатиев, който е и ръководител на Център за изследване на религиите в Софийския университет, казва: "Това е част от изпълнението на мисията, която преди 15 години заложихме, правейки този център – да работим заедно с колеги от различни факултети, от различни научни организации, университети и от различни страни." Изследователите са водени от това кредо, за да избягат от инерцията и "овсекидняването" на своята работа. Като арабист и историк проф. Евстатиев е на мнение, че темата за исляма и тази за богомилите са свързани пряко или косвено, като част от историческото взаимодействие между религиозните течения и ереси.

На въпроса с какво е актуално богомилството днес, проф. Евстатиев отговаря: "Богомилството е важно, макар в своята епоха, Средновековието, то да е едно периферно движение, свързано с ширещи се идеи, определяни като еретични от официалната църква. Ретроспективното отношение на по-късните изследователи, по-късните общи настроения събуждат за нов живот богомилството като част от една по-особена идентичност, с по-особена роля на българите. В този смисъл то има значение през ХХ век и за национализма, а по-късно като част от социалистическата идея да се търси всичко друго сякаш, но не и християнството. Виждаме как богомилството бива извикано за живот, неговата роля се представя по начин, по който може би не го е имало, и то остава част от тази национална митология. В миналото то е част от едни много важни за Средновековието разбирания за дуализма. Те идват от източни влияния, влияния от епохата на Елинизма, на зороастризма. Преплитайки се с християнството, те имат голяма роля на Балканите."

Има какво да научим и има нови тези, които могат да бъдат развити, защото виждаме възраждане на това движение, макар и в една еклектична, по думите на професора, форма.

Перифразирайки френския изследовател Клод Леви-Строс, проф. Евстатиев изразява надежда, че изследването, с което учените от университета са се заели, ще допринесе за това темата за богомилството да стане по-малко неизвестна.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Китана Гигова (вляво) и Теодора Церовска

Лесно ли се илюстрира романът "Под игото"?

На 8 юли 2024 г. в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, която се излъчва по програма "Христо Ботев", тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Тя е насочена към българчетата, които живеят извън пределите на България. За предизвикателството да илюстрираш най-популярното..

публикувано на 08.07.24 в 16:57
 Михаил Михайлов - Шольо

Антон Митов представя: Музикантът и диригент Михаил Михайлов - Шольо

Михаил Михайлов е на 83 години – роден е и живее в Стара Загора. Той е от доайените на златните времена на българската естрада – един от основателите на група "Траяна", издава плочи с "Импулс" като част от конкурса "Тракийска лира", работил с Лили Иванова и Йорданка Христова, участвал в безброй концерти в страната ни и извън нея. Спомени от "онова..

публикувано на 08.07.24 в 16:40

"Малки грехове" – фаталният копнеж по изгубения рай

Стремежът към божественост и безсмъртие често е път към разруха за човека от всяка епоха. " Малки грехове" е вторият роман на писателката Паулина Георгиева  след "Симулацията" (2022). Редактор на книгата е литературният публицист Силвия Недкова. В "Артефир" Георгиева споделя, че това е книга за изконния копнеж по рая. Действието неслучайно се развива..

публикувано на 08.07.24 в 15:06
Марио Гергинов

Изкуството в българското училище – мисия възможна

На училището с любов – там, където учителите и учениците са заедно. За досега до творчество в българското образование като мисия възможна в "Terra Култура" разговаряме с Марио Гергинов , зам.-директорът на 140 СУ "Иван Богоров" в София. Ваканцията е предимно за учениците. За училищното ръководство юли месец е време на усилена подготовка за..

публикувано на 08.07.24 в 13:36

Клара Арнаудова: За таланта като живот

Едно талантливо поколение, което преживя Халеевата комета, Чернобил, падането на Берлинската стена и Перестройката, 35 години след завършването на сливенското Средно специално художествено училище по приложни изкуства випуск 1989 на НХГ "Димитър Добрович" представя изложба. Експозицията е своеобразно продължение на срещата между съученици и..

публикувано на 08.07.24 в 12:45