Под надслов "Богомилството на изток и запад" на 13 и 14 февруари в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе Международният стартов семинар на проект – "Богомилството в историята и в наши дни". Семинарът е организиран от Институт за исторически изследвания към БАН и Център за изследване на религиите в Софийския университет и е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН.
В двата дни са засегнати темите: Богомилството в България; Богомилството и Изтокът; Богомилството и западното християнство; Образът на богомилството в славянските култури. Презентация за богомилството в историята и в наши дни прави ръководителят на проекта проф. д-р Иван Христов.
В семинара е включена и публичната лекция на английски език "Дискурси за богомилството в Западна Европа" от проф. д-р Мартин Илерт от Университета "Мартин Лутер" в Хале-Витемберг.
Водещият на събитието, арабистът проф. д-р Симеон Евстатиев, който е и ръководител на Център за изследване на религиите в Софийския университет, казва: "Това е част от изпълнението на мисията, която преди 15 години заложихме, правейки този център – да работим заедно с колеги от различни факултети, от различни научни организации, университети и от различни страни." Изследователите са водени от това кредо, за да избягат от инерцията и "овсекидняването" на своята работа. Като арабист и историк проф. Евстатиев е на мнение, че темата за исляма и тази за богомилите са свързани пряко или косвено, като част от историческото взаимодействие между религиозните течения и ереси.
На въпроса с какво е актуално богомилството днес, проф. Евстатиев отговаря: "Богомилството е важно, макар в своята епоха, Средновековието, то да е едно периферно движение, свързано с ширещи се идеи, определяни като еретични от официалната църква. Ретроспективното отношение на по-късните изследователи, по-късните общи настроения събуждат за нов живот богомилството като част от една по-особена идентичност, с по-особена роля на българите. В този смисъл то има значение през ХХ век и за национализма, а по-късно като част от социалистическата идея да се търси всичко друго сякаш, но не и християнството. Виждаме как богомилството бива извикано за живот, неговата роля се представя по начин, по който може би не го е имало, и то остава част от тази национална митология. В миналото то е част от едни много важни за Средновековието разбирания за дуализма. Те идват от източни влияния, влияния от епохата на Елинизма, на зороастризма. Преплитайки се с християнството, те имат голяма роля на Балканите."
Има какво да научим и има нови тези, които могат да бъдат развити, защото виждаме възраждане на това движение, макар и в една еклектична, по думите на професора, форма.
Перифразирайки френския изследовател Клод Леви-Строс, проф. Евстатиев изразява надежда, че изследването, с което учените от университета са се заели, ще допринесе за това темата за богомилството да стане по-малко неизвестна.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл:
На 8 юли 2024 г. в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, която се излъчва по програма "Христо Ботев", тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Тя е насочена към българчетата, които живеят извън пределите на България. За предизвикателството да илюстрираш най-популярното..
Михаил Михайлов е на 83 години – роден е и живее в Стара Загора. Той е от доайените на златните времена на българската естрада – един от основателите на група "Траяна", издава плочи с "Импулс" като част от конкурса "Тракийска лира", работил с Лили Иванова и Йорданка Христова, участвал в безброй концерти в страната ни и извън нея. Спомени от "онова..
Стремежът към божественост и безсмъртие често е път към разруха за човека от всяка епоха. " Малки грехове" е вторият роман на писателката Паулина Георгиева след "Симулацията" (2022). Редактор на книгата е литературният публицист Силвия Недкова. В "Артефир" Георгиева споделя, че това е книга за изконния копнеж по рая. Действието неслучайно се развива..
На училището с любов – там, където учителите и учениците са заедно. За досега до творчество в българското образование като мисия възможна в "Terra Култура" разговаряме с Марио Гергинов , зам.-директорът на 140 СУ "Иван Богоров" в София. Ваканцията е предимно за учениците. За училищното ръководство юли месец е време на усилена подготовка за..
Едно талантливо поколение, което преживя Халеевата комета, Чернобил, падането на Берлинската стена и Перестройката, 35 години след завършването на сливенското Средно специално художествено училище по приложни изкуства випуск 1989 на НХГ "Димитър Добрович" представя изложба. Експозицията е своеобразно продължение на срещата между съученици и..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Честванията на 174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов продължават в Сопот. На рождената дата на писателя (9 юли) ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg