Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Богомилството в историята и в наши дни"

Международният стартов семинар е организиран от Института за исторически изследвания към БАН и Центъра за изследване на религиите в СУ

Богомилска беседа
Снимка: istoriograph.bg

Под надслов  "Богомилството на изток и запад" на 13 и 14 февруари в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе Международният стартов семинар на проект – "Богомилството в историята и в наши дни". Семинарът е организиран от Институт за исторически изследвания към БАН и Център за изследване на религиите в Софийския университет и е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН.

В двата дни са засегнати темите: Богомилството в България; Богомилството и Изтокът; Богомилството и западното християнство; Образът на богомилството в славянските култури. Презентация за богомилството в историята и в наши дни прави ръководителят на проекта проф. д-р Иван Христов.

В семинара е включена и публичната лекция на английски език "Дискурси за богомилството в Западна Европа" от проф. д-р Мартин Илерт от Университета "Мартин Лутер" в Хале-Витемберг.

Водещият на събитието, арабистът проф. д-р Симеон Евстатиев, който е и ръководител на Център за изследване на религиите в Софийския университет, казва: "Това е част от изпълнението на мисията, която преди 15 години заложихме, правейки този център – да работим заедно с колеги от различни факултети, от различни научни организации, университети и от различни страни." Изследователите са водени от това кредо, за да избягат от инерцията и "овсекидняването" на своята работа. Като арабист и историк проф. Евстатиев е на мнение, че темата за исляма и тази за богомилите са свързани пряко или косвено, като част от историческото взаимодействие между религиозните течения и ереси.

На въпроса с какво е актуално богомилството днес, проф. Евстатиев отговаря: "Богомилството е важно, макар в своята епоха, Средновековието, то да е едно периферно движение, свързано с ширещи се идеи, определяни като еретични от официалната църква. Ретроспективното отношение на по-късните изследователи, по-късните общи настроения събуждат за нов живот богомилството като част от една по-особена идентичност, с по-особена роля на българите. В този смисъл то има значение през ХХ век и за национализма, а по-късно като част от социалистическата идея да се търси всичко друго сякаш, но не и християнството. Виждаме как богомилството бива извикано за живот, неговата роля се представя по начин, по който може би не го е имало, и то остава част от тази национална митология. В миналото то е част от едни много важни за Средновековието разбирания за дуализма. Те идват от източни влияния, влияния от епохата на Елинизма, на зороастризма. Преплитайки се с християнството, те имат голяма роля на Балканите."

Има какво да научим и има нови тези, които могат да бъдат развити, защото виждаме възраждане на това движение, макар и в една еклектична, по думите на професора, форма.

Перифразирайки френския изследовател Клод Леви-Строс, проф. Евстатиев изразява надежда, че изследването, с което учените от университета са се заели, ще допринесе за това темата за богомилството да стане по-малко неизвестна.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25