В Националната галерия "Двореца" се откри изложбата "Неспокойни повърхности" на сливенския художник Красимир Карабаджаков. Включените в изложбата картини очертават територията на образните натрапчивости. Владение, в което възгледът за живописта се издига над баналността – иконографски, тематично и творчески. За експозицията сега ще разговаряме с куратора на проекта Яна Братоева. Карабаджаков работи с втория пласт на повърхността. Живописта му определено се причислява към полето на концептуалното. Но той има неподражаем стил, разказва кураторът на проекта Яна Братанова.
Динамизмът на формите, фината ироничност и чувствителност на визията, разместването на мащабите и умението за преобразуване на пространството са водещи характеристики за изкуството на художника. Цветовете са различни и те са знаци. Като черно- белия човек на ярък червен фон, абстракцията на много цветове и бяло поле на платното, което Карабаджаков обича да оставя като празно пространство. Избягвайки познатите уютни похвати при изграждането на композицията и принципите на златното сечение, с тези символи Карабаджаков се противопоставя на правилата и изразява своята гражданска позиция на художник. Той работи и с ироничността и със самоиронията. Той е сред петимата основатели на групата "Диско‘95", заедно с художниците Румен Жеков, Красимир Добрев, Димитър Митовски и Кольо Карамфилов.
Чудновати оригинални фрагменти – отделни образи, пориви и обсесии, които авторът събира на едно място, оформят основните живописни серии, по които работи през годините, сред които: "Хоби", "Наказание", "Затворена тема", "На север", "Къща на изгряващо слънце", "Пейзажи", "Балкански пейзаж", "Летище", "HORROR", "GOLD" и др. Красимир Карабаджаков често използва подход, присъщ за азиатския тип композиране – бялото поле в горната част на платното е умишлено уголемено, а чистият вертикал е пресечен от хоризонтал. Това предизвиква за погледа на зрителя колебливост и несигурност, както при среща с източното изкуство. Повърхността на творбите е експресивна най-вече поради натрупаната енергия вследствие на концентрираната и задълбочена работа с живописната материя. Авторът изпитва неизменно известна степен на неспокойствие, използвайки плоската форма на изразяване, присъща на живописта, познавайки многобройни примери от световната история на изкуството, както и ускореното развитие на новите технологии във виртуалния и визуален свят днес.
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото? Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов..
С премиера на спектакъла "Албена" открива новия си творчески сезон Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян . Постановката по прочутата пиеса на Йордан Йовков е дело на режисьора Делян Илиев. "Текстът е световен, със сигурност. Ако беше написан в някоя скандинавска държава, например, щеше да е световноизвестна драматургия. Това..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по Луис Сепулведа с режисьор Катя Петрова. Филмът представя работата по двуезичния проект, реализиран от японския театър "ПУК" и Столичния куклен театър. Документалният разказ проследява актьорите,..
Роберт Леви, поет, има магистърски степени по Българска филология (1995, СУ "Свети Климент Охридски") и по Културна и социална антропология (1998, СУ "Свети Климент Охридски"). През годините е натрупал богат професионален опит – от строителен работник до сценарист на документални филми, и в момента живее във Франкфурт, Германия, където работи като..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова , доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg