За квантовите компютри и технологии и България е темата на разговора с докторанта по физика Иво Михов. Не само у нас, но и в много държави по света вече има създадени квантови компютри, но са необходими много средства, за да могат те практически да навлязат в масова употреба, уточни Михов.
"В началото при използването на днешните компютри е съществувал същият проблем – множество грешки при експлоатацията на технологиите, този процес се наблюдава днес и при квантовите компютри. – разясни физикът. – В момента технологията е достъпна само за специалистите, които извършват различни тестове и отстраняват грешките, но съвсем скоро ще приключи изработването на различни алгоритми, които ще подпомогнат навлизането на квантовия компютър в реалния живот. В нормалния компютър имаме битове, които могат да заемат нула или едно, докато в квантовия компютър имаме кюбити, които могат да заемат нула, едно, или всяка стойност по между тях", разясни в предаването "Следобед за любопитните" Иво Михов.
Това предполага и много по-обширни дейности и работа, която може в бъдеще да се извършва с квантовия компютър. Квантови компютри се използват вече за направата на по-добри лекарства, за изработка на нов тип молекули и на нови типове материали. В бъдеще квантовите компютри ще намерят широко приложение в различни области на живота на човека, чрез създаването на различни усъвършенствани алгоритми, прогнозира Иво Михов. В света вече компютри създават литературни текстове за секунди или минути и това е също едно бъдещо приложение на новия тип компютър.
Квантовите сензори са една технология, която ще промени живота ни, прогнозира докторантът по физика Иво Михов. Те са три порядъка по-чувствителни, отколкото тези, които използваме в момента. Те ще бъдат в основата на различни производства в бъдеще. Чрез тези сензори ще могат да се изследват много по-детайлно от мозъчната дейност до руините в даден район, допълни той. В Центъра за квантови технологии към СУ "Климент Охридски" има отделни групи колеги, които се занимават с квантовите сензори, технологии и компютри, уточни Михов.
"Един квантов феномен – много нови възможности за квантовите технологии и спектроскопия". С тази презентация докторантът Иво Михов от Центъра за квантови технологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" спечели годишната докторантска стипендия на фондация "Карол Знание" в началото на тази година.
В изключително силен финал докторантът с научен ръководител акад. Николай В. Витанов получи подкрепата на журито, като представи "Смайващо наблюдение при лоренциановите импулси".
Подробности – в звуковия файл.
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски": проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...
След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..
OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Йорданка Велкова, ръководител на лектората по български език в Университи Колидж..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg