НЗОК и Лекарският съюз подписаха анекс към Националния рамков договор за медицински услуги. Промените засягат и съвременното лечение на инсулт у нас. Как се финансира то и с какви предизвикателства се борят специалистите в България – интервю с доц. Росен Калпачки, невролог, председател на Българското дружество по инсулт, началник на Клиниката по нервни болести и ръководител на Центъра за диагностика и лечение на инсулти в УМБАЛ "Света Анна".
Доц. Калпачки започва разговора с положителни новини: "От много години насам алгоритъмът за модерно лечение на инсулт не беше пипан. Промените, които в момента влязоха в сила, оптимизират и улесняват достъпа на хората до съвременно лечение на инсулт." Специалистът изразява съжаление, че по темата за финансирането все още няма чуваемост.
"В центрове като нашия, където можем да свършим няколко вида процедури на пациента, е прието, че те няма да се заплатят в пълния размер. Ако две болници се съюзят и обработват един и същи пациент, тогава те ще получат финансиране с 50% повече. Ще получат 100 % за тромбектомията в едната болница и 100% за тромболизата във втората болница. Ако това се случи в една болница, което е сто пъти по-добре за пациента, тогава се получава 100% за по-евтиното лечение и само 65% за по-скъпото", обяснява доц. Калпачки. По думите му, това затормозява процеса на лечение, забавя го и ощетява както пациентите, така и специализираните медицински центрове.
Относно достъпността и обучението на кадри, компетентни да прилагат съвременни методи за лечение на инсулт, доцентът заявява: "Реално тромболиза може да прави всеки български невролог. Разбира се, това е сериозно лечение и не може да го направи един лекар, защото трябва екип. Най-важното е, че екипът трябва да е готов 24/7. Трябва, разбира се, специалист по образна диагностика, който да разчете скенера. Трябва специалист лабораторен лекар. Понякога трябва неврохирург. Това обаче, като познания, го имаме."
Специалистът се надява, че след въведените промени повече негови колеги ще започнат да правят тромболизи, което е задължителното модерно лечение на инсулт в целия свят.
"По отношение на тромбектомиите нещата са, меко казано, трагични, защото тук наистина можем да се похвалим само с няколко на брой специалисти в цялата страна", казва доц. Калпачки. Според него подготвяната програма за национални центрове, която предполага и обучението на още кадри, е стъпка в правилната посока, но в това отношение изоставаме от някои държави с цели 20-30 години.
Доц. Калпачки набляга върху смъртоносния характер на заболяването. Въпреки това в света адекватното, съвременно лечение помага за това около три пъти повече хора да станат абсолютно трудоспособни и жизнеспособни след инсулт. На този фон статистиката сочи, че в България малко повече от 2 % получават лечение с тромболиза и много по-малко от 1 % получават тромбектомия.
По отношение на рехабилитацията здравната система трябва тепърва да се събуди, смята специалистът. Към момента НЗОК покрива десет дневна рехабилитация след инсулт, а понякога са необходими месеци и години за възстановяване и дори доживотна помощ, заявява доц. Калпачки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
