Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Гео Милев в лабиринта на времето": Прожекция в памет на Христо Карастоянов

Спомен за писателя на неговата рождена дата

Снимка: lira.bg

На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.

Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

Добромир Тонев

С това стихотворение на един от най-виртуозните български поети, Добромир Тонев, почитаме паметта на писателя Христо Карастоянов в деня на неговото рождение.  

Филмът "Гео Милев в лабиринта на времето", в който Христо Карастоянов е основен участник с романа си "Една и съща нощ", ще бъде излъчен в памет на големия български писател, напуснал този свят преди по-малко от месец. Прожекцията ще се състои днес в кино "Одеон" от 18 ч.

Човек с вродено чувство за самоирония, свободен и лишен от всякаква провинциалност – такъв е Христо Карастоянов в спомените на своите съмишленици. Автор на над 30 книги, сред които "Една и съща нощ", "Животът няма втора половина", "Т като Ташкент", "Послепис", "Името", "Паякът". Носител на всички големи национални награди за литература в България, Карастоянов е един от най-важните ни писатели, макар и не достатъчно познат за масовия читател.

В "Нашият ден" режисьорът Костадин Бонев си спомня за Карастоянов, за приятелството и съвместната работа с него по филма "Гео Милев в лабиринта на времето".

Това приятелство започва през 80-те години, когато Бонев предлага на Карастоянов да работят заедно по документален филм , посветен на 1934 година. В крайна сметка сценарият не се получава, но режисьорът и писателят остават добри приятели през годините.

"Много е трудно да се говори за литературата на Христо Карастоянов, още повeче за човека Христо Карастоянов. Винаги съм приемал различните видове изкуства като система от кодове – те си имат свой собствен език и код. Химията се получава тогава, когато кодът на моето мислене съвпадне с това, което е написал определен автор. С ръка на сърцето трябва да си призная, че има изключително утвърдени български писатели, които просто не мога да ги чета. При Христо Карастоянов е обратното. Много е особено, когато думи, написани на хартия, ги възприемаш като свои собствени. Нещо такова се получаваше с определени произведения на Христо", казва Бонев. По неговите думи поредицата от силни книги, които Карастоянов успява да създаде през 90-те години и в началото на века, "са като едно опъване на прашка, за да изстреля романа "Една и съща нощ".

За вдъхновението да създаде филм по романа Бонев разказва: "Започнах да чета "Една и съща нощ" в автобус към Гърция и прочетох две глави, докато стигнах границата. Изпитах непреодолимо желание да го чуя, обадих му се, обявих го за велик. Постепенно беше естествено, особено след като той направи спектакъла с Иван Добчев в Народния театър, да се опитаме да направим сценарий за филм."

Заедно със сценариста Константин Петров правят добър художествен сценарий, който комисията за игрално кино не одобрява. Документалният филм се появява напук на това решение.

"Бях толкова погълнат от прозата на Христо, че решихме да компилираме нещата, в които особено много личи неговата емоционалност, личното му отношение към Гео Милев, което по някакъв начин е адекватно на документалното кино и така се създаде този филм", споделя Бонев.

Хората, които днес отидат да видят филма, ще станат свидетели на неподправената емоция, с която Христо Карастоянов се отнася към това историческо време и неговите проблеми. А тези проблеми, според режисьора, се усещат като днешни.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Разораните градини на любовта" и какво пониква от раздялата

Димитър Кенаров, журналист, преводач и писател представя новата си поетична книга "Разораните градини на любовта" на 8 октомври в 18.30 часа, клуб "Писмена" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".  Стиховете в книгата говорят за изгубената любов и това, което остава след нея, за разделите и разминаванията но и за неразбраната природа и..

публикувано на 06.10.25 в 15:31
Веселин Диманов, Никола Рахнев, Ива Дойчинова, Даниел Ненчев, Добрина Чешмеджиева

Какво променят съвременните "будители"?

Думата "будител" е българско понятие, което е трудно да бъде превеждано. Свързваме го с "Народните будители" – българските просветители, книжовници и революционери, които през различни епохи са допринесли за духовния и културен възход на народа, съхранявайки националната идентичност . Но какво означава будител днес? Какво е будителство? Кой и защо..

публикувано на 06.10.25 в 14:26
проф. д-р Славия Бърлиева

Време е да представим ясно приноса на България към европейската цивилизация

В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на "Terra Култура" ще се излъчва в четири епизода – на 6, 13, 20 и 27 октомври . Инициативата цели да открие смисъла на будителската мисия в съвременния свят , да потърси връзката между традицията и модерността и да отправи послание за едно бъдеще, което се..

публикувано на 06.10.25 в 12:28

Страхът от ИИ: не от машината, а от загубата на предимство

Може ли една машина да създаде герой с душа? Да напише история, която да трогне и вдъхнови? Къде свършва човешкото творчество и къде започва машинната симулация? И дали "душата на изкуството" ще остане завинаги човешка привилегия? На тези въпроси отговаря писателят и преводач Александър Драганов – гост в рубриката "Разговорът" на предаването..

публикувано на 06.10.25 в 12:08
Теодора Церовска и Александър Иванов

Електронното списание "Нова асоциална поезия" с Александър Иванов

В днешно време мястото на поезията в обществото е въпросително и не се доближава до това което е заемала в миналото. Екипът на електронното списание "Нова асоциална поезия" се старае поезията да продължава да бъде социален акт, вместо само интимен, каквато е в същината си. Често списанието излиза от електронния си формат за да може да го..

публикувано на 06.10.25 в 11:01