Американската клинична психоложка Линдзи Гибсън изследва емоционалната незрялост в новата си книга "Да се освободим от емоционално назрелите хора". Авторката предлага стратегии за трансформиране на връзките с емоционално назрелите хора в нашето обкръжение и трайно освобождаване от незаслужените очаквания и емоционални капани в отношенията с тях.
Какво да правим с емоционално незрелите хора в живота си? Те често са непредсказуеми, избухливи и като цяло трудни по характер. Обичат да поставят себе си на първо място и почти не се интересуват от околните. Често демонстрират неуважение, което обижда, наранява и кара околните да се чувствате самотни. Ако сте пораснали деца на емоционално незрели родители, вероятно сте особено уязвими. Уязвими, но не и безсилни, смята авторката.
Книгата ще помогне на читателите да разберат как мислят и действат хората, страдащи от емоционална незрялост и ще ги научи да отстояват себе си без вина, срам или страх.
Как да разберем дали някой е емоционално незрял?
Отличителни черти на емоционалната незрялост
Емоционалната незрялост обхваща широк кръг от личностни характеристики. Хората могат да бъдат много различни и пак да демонстрират признаци на емоционална незрялост. Този синдром не е свидетелство за психична болест и се наблюдава дори при обикновени, "нормални" хора. Хората с психиатрични диагнози често страдат от емоционална незрялост, но не всички емоционално незрели хора (ЕНХ) имат психиатрична диагноза. Емоционалната незрялост става по-забележима в стресови ситуации или когато връзката стане по-интимна.
Емоционалната незрялост се забелязва лесно, ако се фокусирате върху основните личностни характеристики. Въпреки че емоционалната незрялост представлява континуум, следващите пет характеристики са срещат при всички ЕНХ, без значение какъв тип личности са и колко добре функционират:
Егоцентризмът е фундаментът на житейската ориентация на ЕНХ. Като малките деца, и те гледат на света през обектива на собствените си интереси и бързо ви впримчват в своите очаквания.
Този егоистичен подход им дава ограничена емпатия към другите хора. Те не се поставят на мястото на другия, нито се опитват да разберат какво преживява той. Дори да са интелигентни и социално обиграни, те възприемат другите единствено като противници или като средство, от което да се възползват. По тази причина има ЕНХ, които са обществени фигури с власт и положение, но въпреки това не могат да се свързват с хората по адекватно зрял начин.
Дори да са много умни, ЕНХ избягват саморефлексията. Самодоволни по природа, те оправдават действията си и рядко се съмняват в себе си. Фокусират се върху непосредствените си емоции и желания и не си дават сметка как тези неща влияят на другите или дори на собственото им бъдеще. Ако някой им се ядоса, вместо да помислят върху поведението си, те се настройват отбранително и двойно по-усърдно защитават позицията си.
Когато отношенията им с някого се задълбочат, ЕНХ избягват емоционалната близост. Трудно им е да приемат сърдечните емоции на другите и още по-трудно им е самите те да проявят такива към друг човек. Изглеждат доста емоционални, когато избухнат или изгубят контрол, но това няма нищо общо с емоционалната близост, която присъства между двама души, споделящи общи преживявания и опознаващи се на едно по-дълбоко ниво. Този процес невинаги е облечен в думи. Понякога това е просто усещането, че другият те "разбира" и че можеш да се свържеш с него по един дълбоко автентичен начин. В подобни ситуации ЕНХ често застават нащрек, започват да се измъкват или стават откровено нападателни, когато другите (в това число и собствените им деца) се опитат да се свържат с тях директно и искрено. (Може да си представите какъв негативен ефект оказва това върху малкото дете, търсещо близост.)
ЕНХ подхождат към света с афективен реализъм, т.е. определят реалността според това, което чувстват. Психологическите им механизми за справяне са незрели и опростени, тъй като те отричат, отхвърлят или изкривяват реалността, която не харесват. Когато емоциите вземат връх, липсата на рационална обективност прави споренето с тях невъзможно.
Сега ще разгледаме и известен брой допълнителни характеристики на ЕНХ. Някои ЕНХ са екстровертни и доминантни, докато други са по-интровертни, пасивни и зависими. Но какъвто и да е стилът им на общуване, ЕНХ обикновено са ригидни, повърхностни и доста фриволни личности. Те често използват банални клишета, лишени от реално съдържание. В психологическо отношение не са добре интегрирани, т.е. не съзнават, че в тях често съжителстват противоречиви аспекти на личността. Без капка притеснение те често казват едно, а правят друго, и изобщо не забелязват това разминаване. Склонни са да се фокусират върху конкретна "част" от ситуацията, а не върху цялостното ѝ значение.
Емоционално живеят в настоящето, изтърсват първото, което им дойде наум, без да им пука за дълготрайните последствия от тази импулсивност. Високата им раздразнителност ги кара да избухват и да правят от мухата слон.
Мисленето им е опростенческо, буквално и черно-бяло. Логиката ползват най-вече като опортюнистично средство, а не като неразделна детерминанта на мисленето. Склонни са прекалено много да опростяват сложните теми и го правят толкова категорично, че с тях не може да се спори.
Активните доминиращи ЕНХ отхвърлят чуждите идеи и престъпват границите на другите. Много от тях са доста чувствителни по отношение на социалния статус и ролите и очакват другите да се придържат към възложените им роли. Дори и по-пасивните и покорни ЕНХ няма да покажат голяма емпатия или интерес към живота ви. Вашите субективни преживявания не ги докосват. Те очакват от вас да отразявате техните настроения – ако са радостни или тъжни, искат и вие да бъдете такива.
ЕНХ си правят прибързани заключения и лесно се обиждат, което прави обсъждането на проблеми и споровете изключително трудно, и дори невъзможно. По време на разговор те не ви слушат внимателно, защото като децата винаги се борят да вземат думата. Когато общуват, са настроени по-скоро в режим на "предаване", отколкото на "приемане". Почти не се интересуват от вашата гледна точка, а ако не играете по свирката им, се чувстват засегнати и необичани.
По-доминантните ЕНХ имат ниска поносимост към стрес, нетърпеливи са и притискат другите да им дадат това, което искат. Те очакват всичко да се върти около собствените им реактивни емоции, заявяват категорично мнение и постоянно се опитват да контролират и да изискват. Нетърпението и егоцентризмът ги карат да приемат нещата лично и да обвиняват за всичко другия човек. ЕНХ могат да бъдат невероятно неотстъпчиви и лесно влизат в отбранителен режим спрямо всичко, което застрашава техните убеждения или самочувствието им. Те са склонни към емоционални избухвания, обичат да притискат и критикуват хората и да ги карат да стъпват на пръсти около тях. По-пасивните ЕНХ не са толкова невъздържани като темперамент, но въпреки сравнително спокойния им маниер, действията и постъпките им са мотивирани от пресметлив егоизъм.
В близките връзки ЕНХ очакват другият да ги стабилизира емоционално и да повдига самочувствието им. Поддържането на разбирателството в отношенията обикновено пада на плещите на техния партньор, защото ЕНХ не полагат усилия да вършат емоционалната работа, необходима за поддържането на равнопоставеност във връзката. Равнодушни към чувствата на другия, те смятат, че любовта означава партньорът да им прощава всичко и да им позволява да си правят каквото поискат. Също като малките деца, ЕНХ разиграват околните и ги тормозят, докато последните не капитулират. А накрая, след като сте им посветили вниманието си, вие се чувствате изтощени и енергийно пресушени.
Дори по-кротките ЕНХ инстинктивно ви принуждават да им се подчините и ви контролират с чувство за вина, страх, срам и съмнения. Ако не се предадете, те ви заклеймяват като лош човек, на когото не може да се вярва, а ако направите нещо, което не им харесва, ще заговорничат с други хора зад гърба ви, но няма да се конфронтират директно с вас.
Независимо дали изискват внимание, саможертва или мълчалива подкрепа, ЕНХ трудно приемат любовта на другите. Ако подходите към тях с любов, те действат така, сякаш не понасят подобно отношение. С толкова лоша рецептивна способност те са като разстроени деца, които не позволяват на родителите им да ги утешат. Колкото повече се опитвате да се доближите до тях, толкова повече те се отдръпват. Правят го, защото емоционалната близост заплашва да ги превземе и дезорганизира. Страхът им от сближаване често приема формата на раздразнителност и ги подтиква да търсят провокации или конфликти, за да скрият уязвимостта си.
Заради склонността им да проектират вина върху другите вие може неволно да приемете за чиста монета тяхното объркващо изопачаване на реалността и да поемете отговорност за неща, за които не сте виновни. Затова е изключително важно да поддържате здравословна дистанция и да преценявате обективно поведението им.
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика", който ще се проведе от 7 до 14 септември в Балчик. "Виа Понтика" значи древен римски път, който преминава покрай Черно море. Фестивалът се реализира с подкрепата на..
До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана от сдружение "Изкуство днес". Темата на тазгодишното 31-о издание е "Светлина, повече светлина", думите се приписват на германския философ и писател Волфганг Гьоте и ако не е сигурно, че..
Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в..
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния..
За трета поредна година пловдивчани и гости на града са поканени на Station Street Festival. На сцената, която вече е разположена на бившата улица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg