Майсторството и въображението в използването на различни аромати, съставки и текстури. Как се съчетават класически рецепти със собствени интерпретации? За коктейлната култура в България и вкусът на софиянеца – разговор в "Нашият ден" с бар майстора Дарко Ангелески и съпругата му Петра Димитрова.
Какъв е вкусът на София - розата, шипковото сладко или нещо друго?
Петра отговаря: "Със сигурност за нас вече седем години, откакто барът е отворил, това е ракията. Ако в миналото тя е била "moonshine" – т.е. нелегално произведен алкохол – вече имаме изключително модерни напитки, които по нищо не отстъпват в рецепти, включително и на класически коктейли. Да покажем какво са Балканите в една чаша, според мен, тя задължително трябва да съдържа ракия."
Според Дарко, който е от Скопие, на Балканите има много малки разлики във вкусовете. Може би в Македония предпочитанията са по-традиционни, докато в България се залага на експериментирането с подправки и се развива и фюжън кухнята. По думите му и двата народа искат маса, на която може да се говори и пие в приятна, задушевна атмосфера.
Тъй като темата рано сутрин е алкохолна, Дарко разказва, че назад във времето, в някои части на света пиенето на коктейли сутринта е било начин да се ободриш. На мода са били коктейли от типа Corpse Reviver или Блъди мери. Днес хората се стремят към по-здравословен начин на живот и пиенето на алкохолен коктейл в ранните часове на деня не е съвместимо с това. Петра споделя: "Новите тенденции, които трябва наистина да отбележим, са свързани с това, че хората определено променят начина си на живот към по-здравословни опции. Low & No коктейлите са нещо, което наистина е тренд."
На пазара вече се намират качествени безалкохолни дестилати, с които е възможно да се отговори на предпочитанията на клиента. Разбира се, безалкохолна ракия – няма.
"Вкусът на софиянеца" – новата концепция за коктейлно меню, която Петра и Дарко са разработили в сътрудничество с Фондация "Кредо Бонум" и Сдружение "Мулти култи колектив". Идеята е продължение на проекта за корици на имагинерното периодично издание "The Sofianer" – препратка към "The New Yorker". Вече две години организациите провеждат конкурс, в който различни художници пресъздават лицето на столицата такова, каквото е в техните представи. Петра и Дарко избират корицата на Калина Димитрова, която според тях изразява и общата им визия за София.
Това, което Петра и Дарко наблюдават като собственици на бар е, че младите хора обичат дълги напитки .По-улегналото поколение, от своя страна, предпочита многопластови, комплексни, по-алкохолни коктейли. Голям интерес и към коктейлите с ракия дори от страна на чуждестранните гости. Ракията е едно от нещата, които ни отличават на вкусовата карта на света. В Европа масово младите хора не знаят какво е дюля, за тях това е нов вкус, казва Дарко.
"Това е нашата история. Това са Балканите. Ако работим тук и искаме наистина да развиваме местните вкусове и да сме посланици, със сигурно ще бъдем посланици на нещо, което е част от нашата култура. Няма как да нямаме емоция към местните продукти и това, което е наистина характерно за нас.", заявява Петра.
Дарко е бил президент на Македонската асоциация на барманите, а Петра е била PR на българската асоциация. През 2015 година Световното първенство на Международната асоциация на барманите се проведе в София. Така се запознават и остават заедно, а пресечната точка се оказва София. Решават да направят спийкизи бар, какъвто до този момент в града няма. Дарко вече е притежавал такъв в Скопие. По време на Сухия режим в САЩ този тип тайни барове са място, където са се сервирали алкохолни напитки. В началото на века спийкизи културата се завръща в един модерен вариант- качествени питиета, приятна среда и контролиран достъп.
"Концепцията на спийкизи дава един много сериозен почерк на нещата, на атмосферата - как са облечени барманите, баланса и температурата на напитките. Във времето си направихме малка фабрика за лед, защото ледът е един голям процент от напитката.", обяснява бар майсторът.
Петра има отговор на въпроса какво отличава бар културата у нас и по света: "Ние сме много млада бар култура. Бар културата има два субекта –този, който я създава, и този, който я потребява. При нас липсват качествени ролеви модели, с които да създаваме перспектива пред младите бармани. Ако погледнем Краля на негронито, Мауро Махджуб, който ни беше на гости, той започва като собственик на бар, посланик на марка, става историк на барманството. Има един професионален път, който можеш да проследиш, да се огледаш в него и да кажеш, че имаш перспектива в тази професия."
Какъв коктейл би забъркал Дарко на слушателите? Един супер коктейл с ракия, разбира се.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg