Технологиите вече позволяват да се диагностицират много повече редки болести, като подобрят възможностите за ранна диагностика и терапия. Д-р Антоанета Тончева, генетик и молекулярен биолог, споделя своите мнения за значението на ранната диагностика на редките болести, които често са генетично обусловени. Такава диагностика може да доведе до по-бързо и адекватно лечение, включително използването на иновативни терапии като клетъчни гени и таргетирани терапии с антитела.
На 29 февруари се отбелязва Международният ден за борба с редките болести, което е важно събитие за пациентите с тези заболявания. В предишни издания на рубриката са разглеждани технологични постижения като изкуствения интелект, който допринася за разбирането на биологични процеси като нагъване на белтъци, както и геномното редактиране, което може да промени начина, по който се третират генетични заболявания.
Въпреки тези напредъци, в България все още не са достигнали практични приложения за пациентите с редки болести поради редица пречки. Според д-р Тонева една от основните причини е финансовата тежест, свързана с използването на тези технологии. В предавенето тя споделя, че пациентите с редки болести често остават незабелязани от системата и се сблъскват с липса на подходящо финансиране за диагностика и лечение. Също така, липсва подходяща инфраструктура и лобиране, което да подпомогне внедряването на нови технологии в медицинската практика.
"В България има лаборатории, които боравят със секвенирането от следващо поколение, но те са изцяло за сметка на пациента. За децата до 18-годишна възраст има механизми, които са много сложни и тромави, по които се кандидатства. Ако касата благоволи да одобри, ще се заплати това изследване, което често е скъпо, разчитането на генома посредством тази технология, тъй като човешкият геном е голям, има около 23 000 гени. Това може да струва няколко хиляди лева. Кой редови гражданин може да си го позволи?“, пита тя.
Въпреки тези предизвикателства, технологичните напредъци имат голям потенциал да променят начина, по който се диагностицират и лекуват редките болести. Д-р Тончева акцентира върху важността на изследването на туморната генетика, като особено важна за определянето на персонализирани терапии за пациентите с рак.
В заключение въпреки предизвикателствата пред внедряването на нови технологии в българската медицина, важно е да продължим да инвестираме в научни изследвания и иновации, които да подпомогнат диагностиката и лечението на редките болести.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Могат ли институциите да откраднат едно детство? В юридическото предаване "Законът и Темида" коментира консултантът на предаването адв. Петър Николов: "Случаят е много интересен, започва през далечната 2013 г. в Германия. Няма, разбира се, да назовавам имената на детето, за да запазим интереса му. Тази сага започва още с Решение на Брачната колегия на..
Платформата MOVE.BG започва второ издание на единственото национално проучване на зелените инициативи. То се нарича "Зелени решения от България 2025" и изследва състоянието на зелените стартъпи, граждански организации и научни проекти. На телефонната ни линия на "Нашият ден" е Саша Безуханова , основател на MOVE.BG, платформа на създаващите..
На Международния ден на реките природозащитната организация WWF обяви началото на активна работа по опазването на влажните зони – ключова част от екосистемата и дом на застрашената видра. Възстановяването на тези територии е дългогодишна мисия на WWF в България, но амбициите на организацията не спират дотук. Стоян Михов , ръководител на..
Данчо Савов, председател на Българската федерация по мухарски риболов и Георги Мутавджийски от Управителния съвет на набралото вече скорост Риболовно сдружение "Искър – София", са не само запалени рибари и специалисти по пъстървите, но и сладкодумни разказвачи. Попаднали в студиото при умелите "разпитвачи" Росен Мирчев и Асен Масларски, те разказват..
Как протече първата ученическа конференция на българските неделни училища в Обединеното кралство "Българските следи във Великобритания. Известни българи-емигранти" и как бяха мотивирани децата да участват в нея в "Нашият ден" разказва Валентина Александрова – директор на българското училище "Иван Станчов" към българското посолство в Лондон...
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Черна комедия ни впуска в танц със смъртта, воден от погребален агент в българско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg