Вече няма всички. В дигиталната реалност, която обхваща все по-голяма част от живота на всеки човек, усещането за общност, съществуването на общовалидни факти и пресичането на гледни точки става все по-недостижима цел. Гост в "Нашият ден" е Мария Милушева - творчески директор на рекламна агенция - за да отговори на въпроса: "Имаме ли сходна реалност?"
Според Милушева този въпрос е нещо, което тепърва ще подлежи на обсъждане и анализ. Темата е много любопитна и е свързана с работата на рекламиста. "Когато става въпрос за комуникации, нашата цел е да достигнем до възможно най-много хора, и то с послание, което е релевантно за всички - това става все по-трудно и е все по-голям проблем. Това се дължи на главоломното развитие на технологиите. Никога не сме били свидетели на такъв технологичен, комуникационен, социален прогрес.", казва творческият директор.
Милушева си служи с историческа препратка, свързана с изобретяването на печатарската преса, което довежда до първата истинска революция в световната комуникация. Откритието на Гутенберг демократизира разпространението на информация. Първите 200 броя на библията са се печатали в продължение на цели три години и това е било чудо за времето си. Но малцина са били тези, които са можели да прочетат едно от тези копия.
"Технологиите изпреват хората от много отдавна. Ние не трябва да се плашим, че догонваме технологичния процес - това малко или много се е случвало винаги. В момента създаваме по-бързо, отколкото можем да осмислим.", заявява Милушева, според която много хора не могат все още да осъзнаят промените, настъпили в последните 20 години. Докато само преди няколко десетилетия всички гледат един канал, едни лица, едно съдържание, в днешно време алгоритъмът се проявява по индивидуален начин, а информационните канали са многобройни. Милушева дава като пример киното, което от големия екран слиза в стрийминг платформите и индивидуалните монитори на дигиталните устройства. Рекламата на един филм често вече е персонализирана според спецификите на отделните аудитории. За творческия директор този персонален подход има своите плюсове, но всъщност представлява комуникационен капан. Милушева казва, че този тип реклами са известни като "ехо камери" - те само усилват и валидират това, което вече знаем, и ни затваря в рамките на собтвения ни вкус, което пречи на комуникацията с околните.
"Поляризацията в обществото по всяка една тема е пряко свързана с тези различни реалности. Не е нужно да харесваме едни и същи неща и да вярваме в едни и същи идеи, но е важно да имаме общи аргументи и факти. Това вече не съществува и тук не говорим за разлика в поколенията.", смята гостът. Милушева запознава слушателите с проучване на Станфордския университет, проведено в няколко държави. Според резултатите има твърде големи идеологически разлики между момчетата и момичетата от Gen Z поколението. Това е част от един динамично развиващ се процес, в който пропастта между представите за добро, лошо и визията за бъдещето се увеличава. Младото поколение тепърва ще играе решаваща роля в живота, политиката и и кономиката и е важно да умее да се обединява в разбиранията си. Ето защо, според Милушева, е важно дори в дигиталната реалност да търсим споделеност на преживяванията и интересите.
Работата на рекламиста го принуждава да влиза в ролята на наблюдател и изследовател на човешкото поведение. Затова тези тенденции са толкова видими и отчетливи за Милушева, в качеството ѝ на креативен директор. Липсата на общи референции и препратки възпрепятсва комуникационния процес.
"Ценностите и идеите са най-важното нещо, което обединява едно общество. Така се формират държави, групи от хора, идеологии. Това е важно, за да имаме общи основа и посока.", вярва Милушева. Според нея времената на криза са особено добър лакмус, който прави видими тези процеси и проблеми. В нашето съвремие отливът на младите хора от традиционните медии, възприемането на социалните мрежи като главен източник на новини водят единствено до поляризация, дезинформация и изкривена представа за реалността.
Надеждата е, че човечеството за пореден път ще успее да догони технологичния прогрес и ще се научи да комуникира в новата световна реалност.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg