Малък си, колкото да се побереш в скута на майка си, а си цял един свят. Растеш с любопитство, недосегаем си, какъвто занапред никога няма да бъдеш. Безкрайно зависим от по-големите, но още дори не разбираш какво означава това. Малък си, но си може би най-големият човек, който можеш да бъдеш. Все още не си обременен. Очакванията, на които се осланя животът всъщност, са все още хубавото в него. Чакането за теб е само понятие за време, но не и самото време. Наистина израстваш, трупаш разбиранията си за света, комбинацията от чутото и видяното започва да придобива вид на изживяно, на спомен за провокирани емоции. И някъде там се появяват въпросите. Те те разчупват, оформят те. В един момент осъзнаваш, че начинът ти на живот се намира някъде в понятието за култура, а изкуството е онова, от което имаш нужда, за да не спират питанията ти. Накрая се озоваваш в тъмен салон, където си колкото един от всички, толкова и свят за себе си, а едни хора от сцената, които възбуждат интереса ти чрез думи, детайли, усещания и всевъзможни умения, са най-прекия ти път до всичко, което е тук и сега. Разбираш, че ставаш свидетел на нещо, което няма еквивалент. Ако ще и безброй пъти да го наблюдаваш, да го изучаваш, да го познаваш – все ще е различно. Ти ще си различен.
Вече си голям, но като малко дете се радваш, като такова и страдаш. Там, в тъмния салон, където светлината идва от сцената, а осветява цялото ти днес, та и утре, неусетно си тръгнал по пътя на себеизграждането. Формираш се като личност, придобиваш критична мисъл, която се оказва ценен инструмент във всяко време, от което си част, а то се върти, подменя, завръща се, динамично е. В него понятията се променят спрямо желанията и обратното. Ти обаче помниш "Представленията, които ни създадоха". Теб, човекът на една от всички седалки в тъмния салон, но и теб, човекът на сцената и този зад завесите.
Yalta Art Room започна поредица от дискусии тъкмо за тези представления. Затова в "Какво се случва" бяха повдигнати темите за природата в човека, но и за човека в природата, за лудостта в разума, но и за мъдростта в лудостта, за днешния ден, който прилича на вчерашния, но и няма нищо общо с него. За думите, които ласкаят, но понякога имат тежест, ако са неизречени. За болестта на времето ни, в което лудите водят слепите. Поне така е било в дните на крал Лир, а той се намеси и в този разговор, в който главно действащо лице беше театралният режисьор Явор Гърдев.
Той измерва времето си в спектакли, а моментът, в който осъзнава, че представленията, които създава, всъщност създават него, се оказва основополагащ. Тъкмо този момент настъпва доста рано за режисьора и в това е ключът.
"Благодарение на това откритие механизмът се превръща в постоянно зареждащ се. То е нещо като, не бих казал чак Perpetuum mobile, защото никой от нас не е вечен, но е като хибриден двигател, който се зарежда от самото действие. В този смисъл колкото по-рано се прозре, като че ли по-добре. Но то е и по някакъв начин привързващо, то се превръща в някаква необходимост, която трябва да бъде удовлетворявана, иначе настъпва криза. Някаква невъзможност да се възприема светът спокойно", казва Гърдев. За него творческият акт е машина, в която обитаваш собствения си свят.
Представлението, което оказва силно влияние върху режисьора, е шекспировия "Крал Лир".
"Пиеси като "Крал Лир" съдържат в себе си нещо, което - когато работиш над него - започваш да приемаш като жизнен опит, който не ти се е случил. Това е една от важните характеристики на театъра. Аз например чрез театър съм се научил на много неща, без да ги преживявам. – обяснява Явор Гърдев. – В случая с Лир разбираш какво е животът в някаква негова фаза. Аз лично разбрах много неща за старостта от пиесата."
Според Гърдев реалиите са присъщи за драматургията, тя не може да живее без тях, защото "се разполага в своето време и за своята аудитория. Няма как да очакваме, че някой ще надскочи времето си по абсолютно универсален начин. Въпросът обаче е в това, че при Шекспир има един много категоричен поетичен език, първо - в своята метрика и в своята ритмика той е уникален. И второ, едни такива сюжетни конструкции, които сами по себе си дават възможност за интерпретация, която е надграждаща във всяко едно от последвалите го времена. В този смисъл ние, под това имам предвид всички неанглоезични хора, имаме и друго преимущество - Шекспир при нас пристига като различен автор с всеки нов превод. Тоест той следва актуализацията на езика, което в английския не може да се случи", разсъждава режисьорът.
Той твърди, че това прави важни новите преводи на Шекспир, които изкискват много висока степен на компетентност във всяко едно отношение - поетическо, хуманитарно, лингвистично, изследователско. Тези преводи обогатяват и собствения ни език, тъй като отразяват негови конкретни фази.
"Тези възможности за интерпретация – допълва още Явор Гърдев - са най-ценното, което аз намирам у Шекспир, защото се чувствам много свободен, когато обитавам шекспировия терен. Тази свобода е свързана с липсата на предразсъдък, който пък е свързан с това, че Шекспир може да бъде класически. Той не може да бъде класически в своите интерпретации."
Всъщност "никой не знае как се прави Шекспир, а всяко време си има свой Шекспир". Почти винаги тенденцията към това да запазим нещо, с което сме родени или запознати, надделява. Това е митът за златния век. Шекспир обаче устоява на това нещо и продължава да се интерпретира. Това как е интерпретиран шекспировия език в друг език дава нова провокация и свобода на сценичната реалност.
Целия разговор с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. В него става дума и за това защо трябва да си даваме сметка, че всеки има свой свят, който иска да наложи над настоящия, но преди това трябва да знае дали този му свят може да съжителства със света на другия.
Срещата с Явор Гърдев в рамките на "Представленията, които ни създадоха" – серията от дискусии, организирани от сдружение "Партизан" и Yalta Art Room – беше на 24 февруари. Тя постави началото на ежемесечните срещи, които имат за цел да завърнат публиката към най-емблематичните заглавия от българския театър в разговор с техните създатели. Дискусиите ще продължат до декември, като техни модератори са Василена Винченцо-Коломоец и Васил Дуев-Тайг.
Снимки: Yalta Art Room, Калин Николов
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg