Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стартира "Фестивал на мартеницата" в Пернишкото село Мурено

| обновено на 01.03.24 в 10:08
Снимка: Фейсбук/ страница на събитието

Според народните вярвания Баба Марта олицетворява слънцето и пролетта. Месец март неслучайно е наричан Женския месец и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

В миналото българите вярвали, че когато Баба Марта се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичайте, свързани с този ден и месеца като цяло, са посветени на омилостивяването на Баба Марта.

Поверието гласи, че на 1 март тя спохожда хората и посевите, облечена е в червен сукман, червени чорапи и червена забрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезе само в чиста и подредена къща, и по тази причина в края на февруари, семействата почиствали домовете си много старателно. Мартеницата е един от най-обичаните български символи.


В село Мурено, Община Земен, Област Перник на днешния ден започва "Фестивал на мартеницата". Началният час на този фестивал е на днешния 1 март от 11:00 часа в галерията на читалището.

Той се организира за първи път и е дело на Калоян Димитров, познат с артистичния псевдоним – Поло Оконе. Той е физик по образование, занимава се с философия, психология, пърформанс, рисува… Живее в селото от три години и има за цел да възроди културната дейност там, разработвайки проекти, свързани със социалната инфраструктура и общественото изкуство.

Взел е решение своето място и реализация в инициативата да намерят изложби, фестивали, социални инициативи, събития от съвременното изкуство, театри и музикални проекти. Идеята е събитието да стане част от ежегодния културен календар на Народно читалище "Никола Вапцаров 1949" в село Мурено.


В ефира на "Нашият ден" Калоян Димитров споделя, че  "Фестивалът на мартеницата" е част от културния календар на читалище “Никола Йонков Вапцаров“ на село Мурено. "Това е една моя инициатива, която исках да осъществя отдавна и сега имам тази възможност".

"Фестивалът съдържа няколко основни линии, които са задължителни за всеки такъв формат. Той е доста широк и обхватен, но когато си говорим за “Фестивала на мартеницата“, произведението от един артист е доста стеснено. Знаем, че имаме мартенички, които закачаме по себе си и такава инициатива може да се сведе до някакви по-битови неща“, казва той.

Неговото предложение за Фестивала е да се разшири формата колкото е възможно повече. Могат да участват артисти с творби в различни жанрове  – стихотворения, филми, инсталации, пърформанси. "Нямаме ограничение на формата". 

Тъй като е невъзможно да се съберат всички участници в един ден, той измисля форма на "неприсъствено участие". "Много хора ни пратиха произведения, които да сложим във Фестивала. Всички участват с много голямо желание, те просто участват, защото е много интересно да направиш нещо, свързано с този празник", посочва още Димитров.

Фестивалът на мартеницата в село Мурено представлява не само събитие за радост и общуване, но и начин да се оживи и подпомогне културният живот в селската среда. Освен това, инициативата на Калоян Димитров предлага разнообразие и интеграция на различни изкуства в един културен контекст, като по този начин обогатява и разнообразява преживяванията на участниците и посетителите. 

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимки: Калоян Димитров
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възможен ли е бракът между различни конфесии?

Бракът между представители на различни християнски деноминации може да бъде предизвикателен, но не е невъзможен. Днес ще ви покажем това. Как различията в религиозните празници и обичаи могат да бъдат преодолени чрез взаимно уважение и разбиране?  Когато партньорите говорят открито за своите религиозни убеждения и очаквания, се избягват недоразумения..

обновено на 16.09.25 в 16:19
Константин Веселинов

Рисковете в дигитална среда – как да предпазим децата

Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...

публикувано на 16.09.25 в 11:33

Пътят на българската реч зад граница – от неделното училище до матуритетен език

Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН.   Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..

публикувано на 16.09.25 в 09:43

Ново изследване на ИПИ: Зрелостниците в 200 български училища са с успех под "Среден 3"

"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..

публикувано на 15.09.25 в 12:33
Давид Кюранов

Давид Кюранов: Диалогът за образованието е диалог за бъдещето

Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...

публикувано на 15.09.25 в 11:15