Баналността на патриотизма*

Преди дни в сайта "Площад Славейков" журналистката Силвия Недкова публикува текст, посветен на предстоящия ни национален празник и на банализирането на българския патриотизъм. Времето за четене на нейния коментар е точно три минути. Размишленията по него обаче биха отнели много време, а лекуването на последиците от това банализиране – години, ако някой поиска да се заеме с  лечението и ако вече не е фатално късно.

И така, в навечерието на 3 март, знамената са приготвени, татуировките – освежени, а поясите – затегнати, както пише в текста си: "Да спиш с Левски, да се облечеш с Ботев и да изядеш Шипка",  Силвия Недкова. Та, ще се напуцаме, както се казва, по поляните и ще преглъщаме твърдите буци сух патриотизъм с алкохол и вкусни кебапи. Няма ли опасност да се задавим обаче?

Силвия Недкова гостува в "Мрежата" на програма "Христо Ботев".

Как трябва да се обича родината

"Най-парадоксалното е, че именно по тази тема сме крайно разделени. И толкова е болезнена тя, че може да доведе до летален изход на една цяла нация, чието раждане празнуваме непрекъснато – и на 3 март, и на датата на честването от обесването на Васил Левски, и изобщо всичките ни възрожденски устреми, насочени към това да ни обединят, всъщност ни разделят. И това е един от парадоксите, които едновременно са необясними, но и естествени, като имаме предвид, че сме част от един все по-разделящ се и все по-разпадащ се свят. За съжаление.

Ние май сме поставили световен рекорд по загуба на национални идеали. Това ни се случва повече от 150 години насам, откакто сме се осъзнали като народност и като нация. И е страховито, че всеки път когато тръгнем към осъществяване на някакъв идеал, той се срива заради собствените ни избори. В крайна сметка се стигна дотам, че ги изгубихме изцяло тези идеали. Аз си мисля, че и страхът, и несигурността, и обърканият преход са препъникамъните, дребните камъчета, уж, в които ние се спъваме непрекъснато..."

Трети март – българският Ден на благодарността

"Ние превърнахме Националния си празник в Ден на благодарността към чужда държава. Това не е празнуване на българската нация. Ние, българският народ, в цялост и по принуда в известна степен, на Трети март празнуваме не собствената си свобода, а подаръка, както се възприема в общественото съзнание, подарената ни свобода, което е безумие, защото свободата не се подарява. Но по някакъв начин и с помощта на чужди внушения тази идея за подарената свобода става все по-натрапчива и ние, като едно цяло, се чувстваме длъжни да благодарим на някого и да изпитваме признателност затова, че някой ни е дал свобода. 

Това е робско мислене. Това са едни 45 години, в които това беше налагано, насаждано и продължава да се налага и насажда и днес. (…) Ние трябва да сме коленопреклонни за двойно освобождение. От какво? (…) Ние сме нация независимо от Русия. Ние сме нация, която има собствена азбука, ние сме я дали на Русия. И това забравяме. Затова националният ни празник, ако стане 24 май, внезапно ще разруши усещането за доминантност, което Русия се опитва да наложи. И изведнъж ще се окаже, че те трябва да са ни благодарни. А това всъщност би било много хубаво."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

*  По Хана Аренд

Снимка – БНР