Първата сценична реализация на операта "Медея" от Луиджи Керубини в България беше осъществена в края на февруари 2024 г. в Софийската опера от италиански екип: Франческо Роза – диригент, Марко Гандини – режисьор, Андреа Токио – сценограф, Марио Диче – художник на костюмите. Трите представени спектакъла предизвикаха огромен интерес, залата беше пълна, специалистите и ценителите изглеждаха повече от доволни.
В предаването "Неделен следобед" Светлана Димитрова – драматург на Софийската опера, обяснява причините за избора на това доста предизвикателно заглавие с факта, че ръководството на националния ни оперен театър в последните години проявява специален интерес към непознати у нас творби. Тя дава пример с "Дон Кихот" на Масне, която се игра с много голям успех в София преди 15 години (между другото отново с диригент-постановчик Франческо Роза): "Ще припомня, че "Медея" трябваше да бъде представена през лятото в Белоградчик като пищно събитие на открито. Дори целият екип, който подготви постановката за сцена, посети Белоградчик, за да се запознае с условията. Бяха във възторг… Отлагането, между другото, беше позитивно, защото софийската публика успя първа да види постановката… Тази опера беше абсолютно непозната. За мен беше удивително да открия, че освен онзи прочут запис с Мария Калас и Борис Христов, има още много български певци, които са участвали в тази опера в различни години. Може да се каже, че има ярка българска следа в историята на "Медея" по световните сцени… Беше ми много любопитно да проследя как работи екипът с певците тук, в София. Започнаха от изпяване на текста без диригент, само с режисьора. Всичко беше изпипано до най-малки подробности…" – казва Светлана Димитрова.
Внимателната и детайлна подготовка на изпълнителите направи и на мен много силно впечатление. Успях да видя само третия спектакъл – на 25 февруари, в който Диана Ламар буквално спираше дъха на присъстващите в залата с великолепното си превъплъщение в харизматичната и чаровна жена, оскърбена и унизена съпруга и едновременно зла и отмъстителна магьосница. Диана Ламар - Медея, в която се влюбих. Изключително интелигентна певица, фин музикант, ярък артист. Красива и деликатна, без бурни устреми и прекалени емоции, Диана интерпретира своята Медея преди всичко като великолепен вокален образ. Речитативите, ариите, дуетите с Язон и Нерис бяха впечатляващи, а финалната сцена – незабравима. Изключително ярка и въздействаща бе и Виолета Радомирска в ролята на Нерис. И не мога да не отбележа невероятната отдаденост и енергия, с която всички солисти, хорът и оркестърът претвориха музикално и сценично едно от най-трудните оперни заглавия, създадени през XVIII век с "широка, изразителна, величествена и страшна" музика според първите зрители и слушатели от 1797 г. Творбата, определена от самия Йоханес Брамс като "операта, която ние, музикантите, считаме за най-високо постижение на драматичната музика", намери своите достойни интерпретатори в България.
"Искам да кажа, че тези спектакли (дай Боже да се случат и още представления на "Медея" през новия сезон) си струва да бъдат гледани, защото тази опера, за да се впише и Софийската опера, и българският оперен театър заедно с всички останали, изисква огромно уважение към труда, който са вложили нашите артисти. Когато се подготвя "Медея", знае се много добре – един куп звезди се включват в реализацията. А тук, на софийска сцена, тази постановка беше направена на много високо ниво само с български певци. Което всъщност е отдавнашна идея. Тук има гостуващи солисти, но нека си спомним големите ни звезди: Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Гяуров, Гюзелев, всички те тук са имали за партньори колегите от Софийската опера. Гостуващите солисти са били само допълнение към българските състави" – добавя Светлана Димитрова. Ето защо съвсем не случайно излъчваме отзвука от "Медея" в София на 3 март.
За огромно съжаление микрофоните на Българското национално радио успяха да стигнат до залата на националния ни оперен театър едва за третия спектакъл - неделя, 25 февруари. В предаването звучат фрагменти от записа с участието на великолепната Диана Ламар в ролята на Медея, Виолета Радомирска - Нерис и Даниел Дамянов - Язон, дирижира Франческо Роза. Светлана Димитрова споделя впечатления от репетиционния процес и представянето на солистите от двата състава. Предизвикателствата в чудовищно трудната партия на Медея коментират Габриела Георгиева, Лиляна Кехайова и Диана Ламар, а Виолета Радомирска споделя мисли за ролята на Нерис.
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..
На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg