Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Загадката за смъртта на Бетовен е разбулена

Фрагмент от картина на худ. Йозеф Щилер, 1820
Снимка: Уикипедия

Науката не се старае да бъде дискретна и често навлиза в личното пространство на великите личности. Една такава личност е Лудвиг ван Бетовен – представяме си го разчорлен, намръщен, мърляв и в същото време знаем, че е гений и приживе се е радвал на голяма популярност.

Никола Кереков разказва в "Нашият ден" за последното любопитно откритие, свързано с немския композитор – причината за смъртта на Бетовен, настъпила на 27 март 1827 година, когато той е бил 56-годишен.

Дълги години темата е обект на спор и спекулации. Освен че оглушава напълно на 48 години, известен факт е, че Бетовен е имал сериозни здравословни проблеми през целия си живот. Композиторът е имал личен лекар и средства за лечение, но за съжаление причините за болестта остават неизвестни. Ето защо преди смъртта си Бетовен подписва документ, с който се съгласява тялото му да бъде изследвано, за да спести мъките на други хора като него.

8 косъма от косата на Бетовен са запазени, благодарение на близки и колекционери, но само 5 от тях са автентични. Тези косми съдържат данни за последните 7 години от живота на композитора.

Гените, които учените разкодират, показват, че Бетовен е бил особено предразположен към чернодробна цироза, поради притежанието на специфичен ген. Изследването показва, че композиторът е заболял и от Хепатит Б, който също засяга черния дроб. Тази комбинация се оказва фатална и довежда до чернодробна недостатъчност – причината за смъртта на музикалния гений. Това обяснява свидетелствата, че в последните си години Бетовен е имал жълтеникав вид и отхвърля твърденията за отравяне с олово.

Причината композиторът да загуби слуха си остава загадка. Писмата на Бетовен са доказателство, че той трудно е възприемал загубата и дори е обмислял самоубийство, но чак след като завърши творбите си.

Генетичната археология разкрива и една пикантерия – Y-хромозомата на Бетовен не съвпада с тази на живите му роднини. Това означава, че някъде във времето се е случила изневяра и кръвта на композитора се е изгубила. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35
Любомир Любенов

Любомир Любенов – има ли граници изкуственият интелект

Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..

публикувано на 27.10.25 в 13:58
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35