Сътресения в демократичното общество, разширяващи се разломи, липса на емпатия, лъжлива дигитална действителност – макар и мрачна, това е истината за средата, в която живеем. Гостът в "Нашият ден", Радослав Бимбалов е рекламист и писател – човек с безстрашна обществена позиция. Бимбалов, който е автор на сборника с разкази "Млък" и на романа "Екстазис", говори за темите на деня, които го вълнуват, тревожат и служат за творческо вдъхновение.
В началото на разговора Бимбалов изключва от фокуса си дребнотемието – така той определя политическите битки, надцакванията, игрите под масата, подритванията, грозните думи и муцуни, които за жалост заемат голяма част от вниманието на обществото. Загубата на човечност е това, което тревожи Бимбалов, претръпването към болката, равнодушието пред статистиката. По думите на госта това е тенденция, която присъства не само у нас, но и в целия свят, а може би началото ѝ се корени в пандемията, която превърна смъртта в нещо твърде реално и досегаемо.
"Губим най-дълбоките, най-добрите неща, които са ни направили хора. Търсим всячески начин да се разделяме, вместо да търсим път един към друг", смята писателят. Според Бимбалов социалните мрежи имат огромна вина за това: "Навремето е било много по-трудно да се манипулират масите, защото е трябвало да се инвестира много повече в пропаганда." Той припомня, че най-яркият пример за пропаганда дава самият Хитлер, който режисира, заснема и разпространява всяка своя изява под формата на филми. Така антисемитската нацистка идеология успява да облъчи хората и в най-малките населени места.
"Сега няма нужда да правиш всички тези неща, защото всичко е изключително лесно. Можеш просто да сътвориш 20 изкуствени сайта, които да се пълнят по идентичен начин, и тези 20 сайта да бълват непрекъснато фалшива информация. В България са най-успешните тролски фабрики", обяснява Бимбалов, според когото самите социални мрежи не се борят с пропагандните източници, а по-скоро печелят от тях.
Що се отнася до Русия, Бимбалов е на мнение, че там не толкова социалната изолация, колкото страхът е основно пропагандно средство. Това, което се случва с руските опозиционни лидери, тяхното демонстративно преследване и унищожаване е начин за оказване на контрол, заявява гостът.
"Непрекъснато ни се насажда страх, в последните години все по-успешно. В момента върлуват всякакви огромни страхове и те са ирационални. Мен например много ме удивлява страхът, че джендърите ще променят децата ни – как точно? Или пък страхът, че ние изчезваме, защото ни управляват зле – не, ние изчезваме по съвсем други причини. Всичко това се използва, за да се налагат едни тези, да се създават настроения в обществото и тези настроения стават все по-крайни и все по-шумни", допълва Бимбалов.
Писателят казва, че днес се удивляваме как американски журналист отива в Москва и предоставя микрофона на един диктатор и доказан престъпник, но същото се е случвало и с Хитлер, преди той да нахлуе в Полша. "Явно историята е спряла да ни учи, смята Бимбалов и добавя, че толкова сме променили историята във всякакви аспекти, чисто манипулативно и по пропагандни причини, че вече не помним."
А има ли начин за справяне с тази историческа заблуда? Според Бимбалов в приоритет трябва да се превърне създаването на критични мислене у подрастващото поколение. Механизмите на конформизма и недостатъците на образователната система у нас възпрепятстват това критично мислене и не формират личности.
В периферията на темата Бимбалов съобщава, че през юни в Бургас ще се проведе най-големият, вече утвърден с времето форум на работещите в рекламата и комуникациите – ФАРА. Тази година активно участие ще имат и хора на изкуството, тъй като тяхната сфера е пряко свързана с тази на комуникацията и рекламата.
Писателят споделя и още една новина – до края на годината се задава нова книга. Роман, вълнуващ и тежък – за състраданието или неговата липса.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Поп-ъп изложбите, които дават изява на прохождащи артисти са отговорност на Биляна Токмакчиева. Всеки месец нейната сформирана общност Artist at Play организира тези изложби с предварително зададена тема, като условието е артистите да не работят с обичайните за тях медии. Всеки е свободен да експериментира без да има рамката на оценката, на..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По повод тази значима за Българското национално радио дата в "Нашият ден" разговаряме с Антон Митов , директор на Архивния фонд на БНР. По думите на Митов за архиви се заговаря още при основаването..
На 30 ноември е вторият премиерен спектакъл на "О(б)твързан" от Ханох Левин в Театър "Възраждане". Преводът и постановката са на режисьорката Тери Фишер. Според нея това е антиромантична комедия, в която всички са по-умни от нормалното, но са принудени да се оженят. За героите на актьорите Свежен Младенов, Жана Рашева, Георги Златарев, Мариана..
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg