Радосвета Бояджиева (10 януари 1923 - 18 септември 2018) е първата българска жена – диригент и композитор. Нейната първа официална изява на пулта е на 31март 1946 г., когато завършва Софийската консерватория. Удивителният ѝ творчески път продължава чак до 86-годишна възраст.
Като студентка в Теоретичния отдел на Музикалната академия учи при Панчо Владигеров, Марин Големинов, Людмила Прокопова и Ана Тодорова. Още в младежките си години, като ученичка по пиано на Андрей Стоянов ,показва необикновена работоспособност и постоянство. Свири по 16 часа на ден. Забележителна е нейната музикална памет – тя помни наизуст партитурите на произведенията, които дирижира.
От 1946 г. до 1948 г. прави аспирантура в Ленинградската консерватория по симфонично и оперно дирижиране.
В репертоара ѝ са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело", "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми", "Кармен", "Борис Годунов", "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и др.
През 1973 г. се връща в родния си град Враца като главен художествен ръководител на Врачанската филхармония. Организира към община Враца камерен оркестър "Враца" (2001), който по-късно се преименува "Радосвет" и изнася поредица от концерти в страната.
Дирижирала е симфонични оркестри в Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. Автор е на реквиема "Молитва за България" за хор, оркестър и солисти (2006).
За дългогодишната си творческа дейност Радосвета Бояджиева е удостоена със званието "Народен артист" (1981) и Почетна грамота на Министерството на културата (1999). През 2003 г. получава наградата "Златен век" на Министерството на културата за приноса ѝ в развитието на българската култура. Тя е и Почетен гражданин на Враца от 2000 г.
В предаването на 8 март от 19.30 часа гостуват двама от внуците на Радосвета Бояджиева Елица Ткачова и Анто Шулхов. И двамата не поемат по нейния път, избират други жизнени поприща, но животът и делото на баба им днес ги събира с нов поглед и нови идеи.
Какво е нейното послание? За Елица Ткачова е "да търсим красивото; да се стремим към него и да работим, за да го постигнем. Радостта в света наистина е една много красива мечта; нещо, което всеки от нас би искал да се случи и да го живее, но за това трябват усилие и работа". За Анто Шулхов: "независимо дали си мъж или жена, важното е да си на мястото, където сам се виждаш и си предопределен... за нея беше важно какъв е нейният музикален код и как това, което носи в себе си, може да го предаде на тези около нея, които са способни да го чуят".
Чуйте и част от нейните възгледи, съхранени в Златния фонд на БНР
В южния град Катания в китната Сицилия българската оперната певица Леонора Илиева покорява своите лични върхове. Тя се занимава с музика от дете, докато накрая не стига до висшето изкуство операта. Родена в град София, завършва Националната музикална академия "проф. Панчо Владигеров" със специалност оперно пеене при проф. Мила Дюлгерова. От 7..
Поредицата "Концерти с история" ще отбележи Международния ден на музиката – 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей "Борис Христов" в София. В концерта създателката на инициативата – пианистката Венета Нейнска, ще си партнира на сцената с младия виолончелист Сион Найман. Талантливият музикант е студент..
Излезе най-новият компактдиск на консорт "Беншоа" с ръководител Андрю Къркман. Това е премиерният запис на Missa Scaramella от Якоб Обрехт в новореконструираната ѝ версия, създадена от музиколога и композитор Фабрис Фич заедно с Филип Уелър и Пол Колб. Месата на Обрехт върху италианската популярна мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен..
Оперният певец от турски произход Окан Сипахиолу, който живее в Италия, град Катания, се установява в оперния хор на града. Макар да завършва магистратурата си в Турция неговия живот е в Сицилия. Той ни въвежда не само в света на операта и нейния дом Италия, но и в специфичната техника "Александър", с която се занимава. Разказ за това какво..
1 октомври Свири Германският симфоничен оркестър с диригент Андрис Пога. 3.00 часа – Лили Буланже (1893-1918), "В една тъжа вечер" (D'un soir triste). 3.12часа – Анри Дютийо (1916-2013), Концерт за виолончело "Tout un monde lointain" (Цял един далечен свят). Солист: Анастасия Кобекина (виолончело). 3.40 часа – Владимир Кобекин (р.1947), Gaillarda..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg