Радосвета Бояджиева – първата българка оперно-симфоничен диригент

Радосвета Бояджиева (10 януари 1923 - 18 септември 2018) е първата българска жена – диригент и композитор. Нейната първа официална изява на пулта е на 31март 1946 г., когато завършва Софийската консерватория. Удивителният ѝ творчески път продължава чак до 86-годишна възраст.

Като студентка в Теоретичния отдел на Музикалната академия учи при Панчо Владигеров, Марин Големинов, Людмила Прокопова и Ана Тодорова. Още в младежките си години, като ученичка по пиано на Андрей Стоянов ,показва необикновена работоспособност и постоянство. Свири по 16 часа на ден. Забележителна е нейната музикална памет – тя помни наизуст партитурите на произведенията, които дирижира.

От 1946 г. до 1948 г. прави аспирантура в Ленинградската консерватория по симфонично и оперно дирижиране.

В репертоара ѝ са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело", "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми", "Кармен", "Борис Годунов", "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и др.

През 1973 г. се връща в родния си град Враца като главен художествен ръководител на Врачанската филхармония. Организира към община Враца камерен оркестър "Враца" (2001), който по-късно се преименува "Радосвет" и изнася поредица от концерти в страната.

Дирижирала е симфонични оркестри в Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. Автор е на реквиема "Молитва за България" за хор, оркестър и солисти (2006).

За дългогодишната си творческа дейност Радосвета Бояджиева е удостоена със званието "Народен артист" (1981) и Почетна грамота на Министерството на културата (1999). През 2003 г. получава наградата "Златен век" на Министерството на културата за приноса ѝ в развитието на българската култура. Тя е и Почетен гражданин на Враца от 2000 г.

В предаването на 8 март от 19.30 часа гостуват двама от внуците на Радосвета Бояджиева Елица Ткачова и Анто Шулхов. И двамата не поемат по нейния път, избират други жизнени поприща, но животът и делото на баба им днес ги събира с нов поглед и нови идеи.

Какво е нейното послание? За Елица Ткачова е "да търсим красивото; да се стремим към него и да работим, за да го постигнем. Радостта в света наистина е една много красива мечта; нещо, което всеки от нас би искал да се случи и да го живее, но за това трябват усилие и работа". За Анто Шулхов: "независимо дали си мъж или жена, важното е да си на мястото, където сам се виждаш и си предопределен... за нея беше важно какъв е нейният музикален код и как това, което носи в себе си, може да го предаде на тези около нея, които са способни да го чуят".

Чуйте и част от нейните възгледи, съхранени в Златния фонд на БНР