Разходка със Славето

В епизод 534 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред големия актьор, велик разказвач и изключителна личност Славчо Пеев.

Не се разделяме с винаги светлия Славчо, а излизаме на поредна разходка с него. В нея ще разберем как се играе тенис на маса, но без хилки и топче, какво е да си зет на Карл Маркс и как децата на 60-те години на ХХ век порастваха с хора като Славчо, Климбо и Радой около себе си.

Тази следобедна разходка ни връща към образа на човека сред зъбчатките на системата, на оцеляващия в клещите на тоталитаризма, на безпътния в лабиринта на бюрокрацията. Портрет на абсурда и реалността, нарисуван живописно от творческото единство на Станислав Стратиев и Славчо Пеев. Не всички знаят, но големият сатирик Стратиев пишеше своите пиеси с ясната представа, че главната им роля ще се изпълнява задължително от Пеев. Както Йордан Радичков кроеше моноспектакли по мярката на Григор Вачков, а Скорсезе правеше високо кино по творческия ръст на Де Ниро.

Софиянци от втората половина на ХХ век много добре помнят как сатирата на Сатирата създаваше опашки на касата за билети, които достигаха до входа на Народния театър. И това не беше обида за останалата част от съсловието, а привилегия на едно комедийно поколение, което, според думи на Калин Сърменов, може да се появи отново след 400 години.

Славчо Пеев пое по светлия си път безгрижно, като последния рицар на това поколение. За да остане неизменен и вечен пътник в "Трамвай по желание", където обичаше да прекарва малка част от земните си разходки.

Затова, останете не с епитетите за Славето, а с неговите безкрайни сюжети.

Снимка – БГНЕС