Днес Църквата чества паметта на Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, който по-късно става Врачански епископ. Макар и прочут възрожденец, малко са българите, които знаят, че е канонизиран за светец от Българската православна църква на 31 декември 1964, две години след канонизацията на св. Паисий Хилендарски.
Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия и е шивач на дрехи от дебелия вълнен плат аба, но е устремен към духовни занимания.
През 1762 година, когато е написана "История славянобългарская", Софроний е ръкоположен за духовник. Започва работа като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със св. Паисий Хилендарски през 1765 г. Отец Паисий му показва своята история, на която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Повлиян от идеите на Паисий, поп Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история.
При първия препис от 1765, който се приема за най-точен, заглавието е изписано "История славнобългарская", а впоследствие се е превърнало в "славяноболгарская". Преписвачите от по-късния период тълкуват Паисиевото заглавие по посока на историческата епоха, в която са живели. Думата славянска не е позната към тогавашното време.
Останал вдовец, поп Стойко е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний на 17 септември 1794 година, а врачани посрещат с трепет, радост и надежда първия врачански архиерей, който е българин. Той е един от първите духовни будители на българския народ през епохата на Възраждането и един от първите просветители и радетели за новобългарска просвета и книжовност.
В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия. Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации? Как се е променяла представата..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката – Деспо ". Изложбата е посветена на най-разпознаваемият от плакатистите на Народния театър Стефан Десподов-Деспо. Тя показва 12 от най-значимите му произведения, създадени за спектакли от..
Поканихме я, за да ни е на късмет, тя просто е от нашата порода! От малка е в студията на Народния театър и неин пръв учител е Димитър Еленов. Тя печели първия си кастинг и играе главна роля на 10 години в сериала "Хотел България". А с днешна дата – играе главна роля в един от най-скандалните спектакли "Мъртвешки танц" на сезона по..
Животът на Ангел Каралийчев започва на 21 август 1902 година в село Стражица, Велико Търновско. Смъртта на близкия му приятел Ангел Димитров променя живота на Каралийчев и той се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че самият той се отдава на творчеството. В София учи химия, но разбира, че не му е по..
Честита да е новата 2025 година. Да е щедра на късмет и богата на радостни мигове, да запази любовта и грижата на близките хора, да остави в миналото проблемите и трудностите, да подарява само щастливи промени. Ама и война, но за мир! На първо време – от солдатите "Вендета" . Мощни, мрачни, агресивни – тия три думи казват всичко за титаните. А те..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
На 6 януари България чества 177 години от рождението на гениалния поет, публицист, воевода Христо Ботев, чието име звучи като клетва за всеки българин...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
