София попадна в Топ 50 на най-замърсените градове в света, ситуацията е малко по-добра от тази в Букурещ и Киев, както и доста по-приемлива от тази в Берлин. София се нарежда на 50-о място в тази класация с индекс 65, което съответства на умерено замърсяване на въздуха. Румънската столица Букурещ е на 35 място в същия списък.
В същото време знаем, че Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха политическо споразумение за предприемане на по-сериозни мерки за подобряване на качеството на въздуха. То предвижда по-строги лимити и целеви стойности в сравнение с настоящите за няколко замърсителя, включително прахови частици. Също така до 2030 година емисиите, които са най-вредни за човешкото здраве, трябва да бъдат намалени два пъти.
Доктор Александър Симидчиев, пулмолог и председател на Сдружение "Въздух за здраве", споделя своето мнение относно предстоящите регулации и изготвянето на пътна карта за по-чист въздух. "Процесът на консултации върви във всички държави-членки на Европейския съюз, като се включват и обществени обсъждания за всяка предложена мярка", посочва д-р Симидчиев. "Оценката на комисията е базирана на междинните данни, защото сме в преходен период до 2030 година."
Разговорът продължава с акцент върху важността на нивата на замърсяване. По неговите думи Световната здравна организация (СЗО) е категорична в твърдението си, че няма безопасно ниво на замърсяване на въздуха. Всяко ниво, което надхвърля фоновите стойности, представлява потенциален риск за здравето на хората. "Нормите, установени от ЕС, са по-високи от тези на СЗО", посочва д-р Симидчиев. "Този проблем става все по-актуален, защото според СЗО, натрупаните данни за опасността на замърсяването на въздуха налагат намаляване на нивата до поне два пъти."
Важно е да се отбележи, че по неговите думи миксът на замърсители в различните градове варира. В София например автомобилният транспорт и битовото горене за отопление играят основна роля в замърсяването на въздуха, особено по време на зимния сезон. В резултат на това здравословните проблеми, като аритмии, хипертония и респираторни заболявания, са по-чест в този период.
По неговите думи съществуват две главни групи заболявания, причинени от замърсяването на въздуха: алергии и респираторни инфекции. "Замърсяването на въздуха увеличава броя на алергичните реакции, като същевременно потискат имунната система и предизвикват по-лесно инфекции", обяснява д-р Симидчиев.
"Самото замърсяване на въздуха предизвиква две групи заболявания – едните са свързани с обостряне на алергии, защото те се предизвикват от полени, но те се пренасят много по-добре, когато има частици във въздуха, по които те могат да полепнат и да променят имунологичната си характеристика. Замърсяването увеличава рязко броя на алергичните заболявания. Другите заболявания са същите тези частици, ако няма полепени полени по тях, те пък потискат имунната реакция на дихателната система и отварят вратата към инфекции", казва той.
Наближаването на регулации и строги мерки за контрол на замърсяването на въздуха е крачка в правилната посока. С подкрепата на експерти като д-р Симидчиев и ангажимента на институциите, можем да се надяваме, че в бъдеще ще дишаме по-чист въздух и ще живеем по-здравословно.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg