90-те години – време, за което всички имаме мнение. Не толкова далечно минало, в което, за да бъдеш "някакъв", трябваше да присъстваш физически, на място. Официалната култура се пропукваше, но все още всички четяха едни и същи заглавия. Субкултурите процъфтяваха като убежище, в което всеки може да бъде, какъвто пожелае да бъде. Светът претърпя коренна промяна и днес 90-те остават едно маргинално, романтично, любопитно време в представите както на неговите съвременници, така и на най-новото поколение. Данислава Делчева, основател на креативно студио "Рефлектор", разказва в "Нашият ден" за проекта "Алтерофилия", посветен на културата на 90-те.
В началото на разговора Делчева представя целта на проекта: "Понятието "обща култура" изчезна. Като че ли няма нещо, което да ни обединява културно. Обществото се фрагментира все повече и това изиграва лоша шега на разговора ни. Няма обща база, на която да стъпим. Тогава имаше и тя беше културата. Нашата мисия е да обясняваме и доказваме защо и как културата е основна необходимост за всеки човек. Тъй като се занимаваме предимно с млади хора, те в момента много често страдат от различни по вид кризи на идентичността и решихме, че трябва да споделим нашия опит и да разкажем за времето, когато ние сме били млади – какво нас ни е изградило и формирало като хора."
Димитър Воев и "Нова генерация", "Ревю", "Контрол" – музиката на десетилетието – е основният фокус на "Алтерофилия": "Разказваме за социални и културни феномени, за политическата обстановка, как музикантите и феновете са възприемали всичко, което се случва.", обяснява Делчева, според която отговорът на този въпрос е – безсъзнателно. Музикантите мислят, че започват едно нещо, но постигат друго, казва тя. Това се случва в среда без ясни правила и структура, където е възможно да се роди всичко от фантазията на хората. В медиите и сцената на изкуството от 90-те се усеща откривателство, романтизъм, способност да се впечатляваш, вдъхновяваш и да оценяваш таланта и интелекта на другия. Делчева акцентира върху интелекта като основа на цялата култура на десетилетието. Според нея младите хора имат нужда от ролеви модели, които са по-различни от сегашните инфлуенсъри.
За любовта към алтернативното гостът казва: "Субкултурите, като форма на изразяване през музика и начин на живот, каузи и вярвания, определят начина, по който живееш и изграждаш себе си, и формират твоя характер и темперамент в една ранна възраст. Музиката те определя като човек и се получава така, че доста от житейските ти избори се основават на това, което си консумирал като култура и музика."
"Алтерофилия" споделя с младите именно тази искра на романтизъм, търсене, любопитство и общуване, характерна за 90-те. Тя изгасва във времето – животът е тръгнал в нови посоки, изчезнала е еуфорията, разказва Делчева. Тя смята, че в днешно време има социален натиск да принадлежиш към някаква общност.
"Алтерофилия" е поредица от 10 видеоматериали, разказващи за всяка година от десетилетието – теми, музика, импресии, случки от онова време, интервюта с музиканти, които разказват за собствения си път и опита си тогава. Колаж от впечатления за духа на 90-те години. Създателите на проекта са подготвили и субкултурен наръчник, който разказва как изглеждат метълите, пънкарите, рейвърите, чалгарите, хората, които слушат алтернативна музика – начален пътеводител из 90-те години.
"Говорим и за негативното. Не е изцяло носталгичен проектът. Важно е да си кажем истината под каквато и да било форма", добавя Делчева. 90-те са времето, когато избуяват гангстерските групировки, а улиците стават рисково пространство.
"90-те са родили архетипи. Много от младежите сега не си дават сметка колко образите, които срещат по пътя си, са се зародили през това време", заявява създателят на проекта.
Съвсем скоро видеоматериалите ще могат да се гледат в YouTube, а в другите социални мрежи на "Рефлектор" разговорът за 90-те продължава. Авторите събират още визуален архив от времето. Не е нужно фотографиите да бъдат субкултурни – изпращайте снимки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за изкуство и литература "Санатаевет" ("Да на изкуството"), която подпомага хора на изкуството, е присъдила отличието за книгата с поезия на Александър Ал. Хаджихристов "Писалката на Господ", преведена и..
Ето какво пише в поканата за изложбата "Емил Стойчев. Срещи" авторът Иво Милев: "Причината за тази изложба са срещите ми с Емил Стойчев в един дълъг период от време през 2024 и 2025 г. Поводът беше организирането на неговата юбилейна изложба "Въображението е моята кръвна система" в СГХГ. …Срещите ни, обсъжданията на предстоящата изложба минаха през..
Това е заглавието на предговора от Боряна Владимирова на "Литературни анкети – 13 поети от 90-те", които тя е направила. След "Сеч и меланхолия", както се нарича анкетата с Ани Илков, "Въглени и звезди" – с Едвин Сугарев, последва сборник с анкети с 18 поети от 80-те. Тази, последна засега книга от поредицата "Литературни анкети – 13 поети от 90-те"..
Две международни изложби в София са посветени на разделенията и общуването – обсъждат сложни и дори тежки въпроси в нашето съвремие, понякога с неочаквани последици. "През призмата на границите – Епизод 2", представена в Националния исторически музей до 29 август, е курирана от Катя Ангелова, Ангелика Буртшер и Марион Оберхофер. Тя е резултат от..
И тази година отидохме в град Кубрат, и пак ни хареса! За осемнайсти път клубът на хумориста "Жарава" и Община Кубрат дадоха възможност на всички смешни хора от близо и далеч да покажат какво могат. Не са толкова много местата, където писатели, карикатуристи и любители на хумора и сатирата могат да се срещнат очи в очи, което прави начинанието още..
На 3 май Стара Загора ще бъде домакин на Националния хоров фестивал "Августа Траяна", който събира 16 хорови формации от различни краища на България ...
В рубриката "Разговорът" на предаването “Нашият ден” разговаряхме с Григор Даулов – кмет на най-малката община в България, Чавдар, за една особено..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
