90-те години – време, за което всички имаме мнение. Не толкова далечно минало, в което, за да бъдеш "някакъв", трябваше да присъстваш физически, на място. Официалната култура се пропукваше, но все още всички четяха едни и същи заглавия. Субкултурите процъфтяваха като убежище, в което всеки може да бъде, какъвто пожелае да бъде. Светът претърпя коренна промяна и днес 90-те остават едно маргинално, романтично, любопитно време в представите както на неговите съвременници, така и на най-новото поколение. Данислава Делчева, основател на креативно студио "Рефлектор", разказва в "Нашият ден" за проекта "Алтерофилия", посветен на културата на 90-те.
В началото на разговора Делчева представя целта на проекта: "Понятието "обща култура" изчезна. Като че ли няма нещо, което да ни обединява културно. Обществото се фрагментира все повече и това изиграва лоша шега на разговора ни. Няма обща база, на която да стъпим. Тогава имаше и тя беше културата. Нашата мисия е да обясняваме и доказваме защо и как културата е основна необходимост за всеки човек. Тъй като се занимаваме предимно с млади хора, те в момента много често страдат от различни по вид кризи на идентичността и решихме, че трябва да споделим нашия опит и да разкажем за времето, когато ние сме били млади – какво нас ни е изградило и формирало като хора."
Димитър Воев и "Нова генерация", "Ревю", "Контрол" – музиката на десетилетието – е основният фокус на "Алтерофилия": "Разказваме за социални и културни феномени, за политическата обстановка, как музикантите и феновете са възприемали всичко, което се случва.", обяснява Делчева, според която отговорът на този въпрос е – безсъзнателно. Музикантите мислят, че започват едно нещо, но постигат друго, казва тя. Това се случва в среда без ясни правила и структура, където е възможно да се роди всичко от фантазията на хората. В медиите и сцената на изкуството от 90-те се усеща откривателство, романтизъм, способност да се впечатляваш, вдъхновяваш и да оценяваш таланта и интелекта на другия. Делчева акцентира върху интелекта като основа на цялата култура на десетилетието. Според нея младите хора имат нужда от ролеви модели, които са по-различни от сегашните инфлуенсъри.
За любовта към алтернативното гостът казва: "Субкултурите, като форма на изразяване през музика и начин на живот, каузи и вярвания, определят начина, по който живееш и изграждаш себе си, и формират твоя характер и темперамент в една ранна възраст. Музиката те определя като човек и се получава така, че доста от житейските ти избори се основават на това, което си консумирал като култура и музика."
"Алтерофилия" споделя с младите именно тази искра на романтизъм, търсене, любопитство и общуване, характерна за 90-те. Тя изгасва във времето – животът е тръгнал в нови посоки, изчезнала е еуфорията, разказва Делчева. Тя смята, че в днешно време има социален натиск да принадлежиш към някаква общност.
"Алтерофилия" е поредица от 10 видеоматериали, разказващи за всяка година от десетилетието – теми, музика, импресии, случки от онова време, интервюта с музиканти, които разказват за собствения си път и опита си тогава. Колаж от впечатления за духа на 90-те години. Създателите на проекта са подготвили и субкултурен наръчник, който разказва как изглеждат метълите, пънкарите, рейвърите, чалгарите, хората, които слушат алтернативна музика – начален пътеводител из 90-те години.
"Говорим и за негативното. Не е изцяло носталгичен проектът. Важно е да си кажем истината под каквато и да било форма", добавя Делчева. 90-те са времето, когато избуяват гангстерските групировки, а улиците стават рисково пространство.
"90-те са родили архетипи. Много от младежите сега не си дават сметка колко образите, които срещат по пътя си, са се зародили през това време", заявява създателят на проекта.
Съвсем скоро видеоматериалите ще могат да се гледат в YouTube, а в другите социални мрежи на "Рефлектор" разговорът за 90-те продължава. Авторите събират още визуален архив от времето. Не е нужно фотографиите да бъдат субкултурни – изпращайте снимки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:

Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..
Българката и австриецът се срещат през 60-те години на Слънчев бряг и "между тях се ражда връзка, по-силна от време, език и пространство". Документалният филм "Снежа и Франц" на Светослав Драганов събира архива на Франц, сниман с камера Супер 8 мм и заедно с разказите на Снежа, на приятеля на Франц, много фотографии и писма разказва тази интересна история..
Яна Георгиева и Маргита Алексова са две от дамите в Time2Dare – първият изцяло женски екипаж, завършил регатата Aegean 600 – труден и технически ветроходен маратон, който се провежда по време на мелтемите в Егейско море. Емилия Зафираки е журналистка, която ще води тазгодишното двадесeто издание на "Дни на предизвикателствата". Светослав Драганов е..
Красота, великолепие, блясък, финес и разкош – всички тези определения са преписани като синоними на изяществото. А то преди всичко придружава изкуството. Изяществото обаче е потребно не само в изкуствата, а и в човешките дела. Хората също могат да бъдат изящни, и то не в изтънчеността си, във външните си хубости, а в метаморфозите на борбата си за..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg