Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бутиков концерт на "Нова генерация"

Новата вълна приижда... В памет на Димитър Воев

Снимка: Фейсбук

Новата вълна приижда...

Нова, нова – колко да е нова?! Тя е вечна особено когато става дума за митичната "Нова генерация". Моята генерация. Студената вълна. Завинаги!

Над три декади от деня, в който Димитър Воев – най-популярният български член на легендарния "Клуб 27", полетя отвъд смъртта, отправи се спокоен и горд към безкрая. Един цял "Наш ден" не би ни стигнал, за да обясним какво представлява неговата личност за модерната българска музика. Освен лидер, вокалист и басист на "Нова генерация" – емблема на "новата вълна" в България, Митко беше от основателите на легендарната ъндърграунд група "Кале", както и на едни от най-оригиналните авангардни музикални проекти у нас през 80-те и 90-те – "Вход Б" и "Воцек и Чугра". Стиховете на Воев бяха приветливо мрачни, едновременно абстрактни и точни, и в повечето случаи – пророчески. С тях отраснаха поне две поколения, а това е страшно много:

"Нова генерация". Името ѝ обяснява всичко. Димитър Воев беше не само нейният басист и вокалист, а нещо повече – идеен двигател и поет от рода на онези, каквито се раждат веднъж на сто години. Бунтът му – плашещ и скверен в "Кале", нежен, мрачен и извисяващ в "Нова генерация". Думи, от които толкова силно и искрено крещи самотата, текстове със силна социална позиция, а именно самотата, е една от най-страшните болести на младия човек и днес. Така "студената вълна" престана да бъде просто понятие, а опит за вглеждане във вътрешното "аз".

Само че тогава, в края на 80-те и началото на 90-те, нещата изглеждаха по-елементарни и черно-бели. Предполагам, че за обществото Воев беше просто един малко странен и свръхчувствителен младеж с известен поетичен талант, а веждите на мнозина танцуваха с въпрос е ли земно това отнесено същество. За феновете на "Нова генерация" беше различно – предаността им към групата беше въпрос почти на живот и смърт. А дори да не харесваха музиката, хората не можеха да останат незасегнати от лириките на Воев. 

"Нова генерация" ще изнесе бутиков концерт на 20 март в столичния клуб "Строежа", но на новия му адрес. (На това място групата не е стъпвала от времето, когато той се намираше в Студентски град). Само 300 души ще могат да гледат на живо оригиналните членове Кристиан Костов (китара), Михаил Пешев (синтезатори), Катето – т.е. Екатерина Атанасова (вокал, клавишни), Симеон Воев (китара), Алекс (бас), Деян Драгиев "Даката" на барабани, а така тежката роля с микрофона е поверена на Иван Пелов – Тери, когото свързваме с "Ейлиън индъстри". Те ще изпълнят най-популярните и любими мрачни химни на не едно поколение. 

В памет на Димитър Воев! Творец от утре, а не от вчера. "Новата генерация" генерира по-трудното: смисъла не на битието, а на небитието. Оставяйки настрана цифрата 27 (години) и асоциацията с оня зловещ световен клуб "27", страхопочитанието идва от фамозната му гениалност. За него не бива да се говори в минало време. Нито ще е честно, нито ще е вярно. Колкото музикант и композитор, толкова и поет – сложен, но без да разклаща словесен бъркоч и да помпа настроението с кух патос – за разлика от мнозина други... Съвсем не на последно място  – впечатляващ басист. 

Само два, но пък затова какви албума. По грозна ирония вторият – "Отвъд смъртта", видя бял свят малко след безвременната кончина на Митко след тежка мозъчна операция. Напук на смъртта: така поезията, рок-ен-ролът и тленното създадоха заедно един от българските култове на 20-и век. А дали само на 20-и?

Нова генерация – Нарцис (3:52)

Чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хуманистичната фотография на Гаро Кешишян

Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..

публикувано на 11.12.24 в 17:10
Анастасия и Румен Левордашки и Мария Мира Христова (от ляво надясно)

Красотата ще спаси света, вярват баща и дъщеря Левордашки

Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..

публикувано на 11.12.24 в 16:40

Бохемският разцвет на Варна

"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..

публикувано на 11.12.24 в 12:25
Мартин Колев

"Рижият котарак" – фантастичното и реалното вървят ръка за ръка

Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..

публикувано на 11.12.24 в 08:30

"Господин Азнавур" – филм за живота на френската звезда

Филмът "Господин Азнавур" проследява живота на Шарл Азнавур от първите му стъпки на музикалната сцена през 50-те години на миналия век до световната му слава. Той пресъздава стремежа към признание на един целеустремен творец, като подчертава уникалната му способност да улавя същността на парижкия живот в песните си.  Всяка песен обрисува отделна..

публикувано на 11.12.24 в 08:05