В Международния ден на франкофонията, когато се открива и кампанията "Continuon en français – да следваме на френски в България" в "Нашият ден" гостува Вяра Любенова, председател на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България и преподавател във ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" - София.
Разговора Любенова започва със следните думи: "Един франкофон е много по-широко скроен от всички останали не само заради красотата на езика, който изучаваме и преподаваме, а и заради ценностите, които той носи и възпитава. Искам само да уточня, че френският език е средство за откриване на цял един свят, който не е задължително само Франция – френският ни дава достъп до сърцето и душата на много други култури."
Хората, които изучават френски език, почти неизбежно се превръщат във франкофони и това се отразява на цялото им поведение в живота – френският влиза в душата, казва Любенова. По нейни думи в България има дълбоки традиции в преподаването на езика още от времето на Възраждането, когато досегът до Европа е минавал през френската култура.
Френският език винаги е бил неизменна част от семейната среда и живота на Вяра Любенова, която споделя: "Мога да кажа, че всичко, което съм научила за живота си, съм го научила от учебниците по френски в най-широк план. Френският дава наистина много."
Преподавателката по френски разказва за програмата във Френската гимназия, която включва изучаване на различни дисциплини на чуждия език – история, биология, химия, география, философия, физкултура, музика. Това позволява на децата да добият целия набор от понятия в различни области, което улеснява по-нататъшното им обучение и професионална реализация.
Програмата "Да следваме на френски в България" предлага много възможности на зрелостниците да продължат чуждоезиковите си занимания и във висшето си образование. Още в рамките на гимназиалното си обучение учениците имат контакт с преподаватели от университета, които изнасят модули, лекции и презентации и насочват бъдещите студенти към различни профили, разказва Любенова. "Електроинженерство и информатика" в Техническия университет, "Химично и биологично инженерство" в Химикотехнологичния и металургичен университет, "Икономика и стопанско управление" в Софийския университет, "Политически науки" и "Приложни чужди езици" в Нов български университет са възможностите за следване на френски език в столицата. Гостът допълва, че и в Русе и Велико Търново има програми и специалности с франкофонска насоченост.
Председателят на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България обръща внимание, че тези програми дават възможност на младите хора да останат в България, без да прекъсват езиковото си обучение. Това улеснява житейския преход след завършването на гимназия и предполага и финансово облекчение за много от семействата.
"Важното е да имат възможности, да знаят, че светът е отворен за тях и че в България могат да получат качествено образование", заявява Любенова.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg