Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Международен ден на франкофонията: Да следваме на френски в България

Знамето на Международната организация на Франкофонията
Снимка: Уикипедия

В Международния ден на франкофонията, когато се открива и кампанията "Continuon en français – да следваме на френски в България" в "Нашият ден" гостува Вяра Любенова, председател на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България и преподавател във ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" - София.  

Разговора Любенова започва със следните думи: "Един франкофон е много по-широко скроен от всички останали не само заради красотата на езика, който изучаваме и преподаваме, а и заради ценностите, които той носи и възпитава. Искам само да уточня, че френският език е средство за откриване на цял един свят, който не е задължително само Франция – френският ни дава достъп до сърцето и душата на много други култури."

Хората, които изучават френски език, почти неизбежно се превръщат във франкофони и това се отразява на цялото им поведение в живота – френският влиза в душата, казва Любенова. По нейни думи в България има дълбоки традиции в преподаването на езика още от времето на Възраждането, когато досегът до Европа е минавал през френската култура.  

Френският език винаги е бил неизменна част от семейната среда и живота на Вяра Любенова, която споделя: "Мога да кажа, че всичко, което съм научила за живота си, съм го научила от учебниците по френски в най-широк план. Френският дава наистина много."

Преподавателката по френски разказва за програмата във Френската гимназия, която включва изучаване на различни дисциплини на чуждия език – история, биология, химия, география, философия, физкултура, музика. Това позволява на децата да добият целия набор от понятия в различни области, което улеснява по-нататъшното им обучение и професионална реализация.

Програмата "Да следваме на френски в България" предлага много възможности на зрелостниците да продължат чуждоезиковите си занимания и във висшето си образование. Още в рамките на гимназиалното си обучение учениците имат контакт с преподаватели от университета, които изнасят модули, лекции и презентации и насочват бъдещите студенти към различни профили, разказва Любенова. "Електроинженерство и информатика" в Техническия университет, "Химично и биологично инженерство" в Химикотехнологичния и металургичен университет, "Икономика и стопанско управление" в Софийския университет, "Политически науки" и "Приложни чужди езици" в Нов български университет са възможностите за следване на френски език в столицата. Гостът допълва, че и в Русе и Велико Търново има програми и специалности с франкофонска насоченост.

Председателят на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България обръща внимание, че тези програми дават възможност на младите хора да останат в България, без да прекъсват езиковото си обучение. Това улеснява житейския преход след завършването на гимназия и предполага и финансово облекчение за много от семействата.

"Важното е да имат възможности, да знаят, че светът е отворен за тях и че в България могат да получат качествено образование", заявява Любенова.

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10