Състрадателен поглед към фините струни на душата, която често е обвита в тяло – затвор за самия теб. Това наблюдаваме във филмовата история, която Малгожата Шумовска представи лично на българската публика в рамите на 28-ия София филм фест. Прочутата полска режисьрока е и тазгодишният носител на наградата ФИПРЕССИ Платиниум.
Нейният филм "Жената от…" имаше какво да разкаже на зрителите за тялото като личен затвор и за разбиранията на хората за транссексуализма. Той е създаден съвместно със режисьора Михал Енглерт, а идеята за историята в него назрява у тях още преди двайсет години и си чака времето да достигне до зрителите.
"Мисля, че ще е трудно за хората да го приемат, но все пак ще е по-лесно, отколкото преди двайсет години. Всичко зависи от поколението. Младите ще го възприемат по-лесно, защото те вече не са така обвързани с църквата, с традициите. Имат отворено съзнание и са наясно с много неща покрай интернет. За моите връстници, а и за по-възрастните от мен обаче ще е по-трудно", казва Малгожата.
Разказана с езика на киното, историята във филма ѝ някак припомня от какво всъщност ни е страх. Припомня и че личната свобода настъпва със завяването на истинската същност. Примерите, които "Жената от…" показва, са базирани на истински истории. Говорят за страданието, през което преминават транссексуалните, и за силата, която те притежават.
"Смятам, че в това отношение филмът показва съпоставката между личната свобода и свободата на страната. В него имам връзка и тя е метафорична. Тя обаче е и факт, защото преди двайсет години никой изобщо не можеше да си представи, че някой е транс, а днес вече се снимат филми на тази тема, дискутира се", допълни Шумовска.
Тя проведе и майсторски клас за публиката на София филм фест и в него заговори именно за това, че сега такива теми са възможни в киното и трябва да бъдем оптимисти. Интернет, революцията на технологиите и човешкия ум, както и самата еволюция на човечеството, но и на човешкото, помагат за това.
"Искам да кажа на тези любители на киното, че то има бъдеще и това е много важно", заяви още режисьорката.
А що се касае за поредното отличие, което в случая я нарежда до режисьори като Бела Тар, Биле Аугуст, Тери Гилиъм, Горан Паскалевич, Илдико Енеди и Кристи Пую, които са носители на ФИПРЕССИ в София, тя твърди:
"Винаги повтарям как имам чувството, че трябва да постигна още повече и затова не чувствам, че тази награда затваря някаква врата за мен в живота ми. Напротив, точно обратното - отваря врата към още по-независимо и силно кино. Всъщност смятам, че този момент в кариерата ми е най-добрият."
Останалото от разговора с Малгожата Шумовска, която говори за това дали наистина сме способни да проявим разбираме към транссексуалните, каквато всъщност е и героинята ѝ Аниела, чуйте в звуковия файл. Преводът е от Петриела Бачева.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg