"Ромската литература" е монографичната книга, създадена от София Захова по проекта "Единство в различието". Именно това първо по рода си българско изследване на световната история на ромската литературна традиция беше на фокус в последното издание на "Етнокафене" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Авторът на монографията, София Захова, е и ръководител Международния център за многоезично и междукултурно разбиране Vigdís, който е и партньор на проекта.
В "Артефир" Захова разказва, че монографията обхваща исторически преглед от зараждането на ромската литература през XIX век до съвременните и проявления в дигиталния свят. Проучването стъпва на фундаменталния труд на изследователи като Елена Марушиакова и Веселин Попов, които са научни редактори на книгата, както и на проф. Христо Кючуков, който има публикации в областта.
"Когато говорим за история на ромската литература, винаги трябва да имаме предвид какви са конкретните полкитически и социални условия в които тя се развива.", смята Захова, която стига до извода, че до края на ХХ век изявата и възможностите за публикуване на ромска литература са изцяло свързани с държавния ред. Като основополагаща фигура в ромската литература, част от българската литературна традиция, Захова откроява поета Усин Керим. Неговото творчество е пряко свързано с ромската гледна точка и изразителност. Продължители на неговата традиция са Георги Парушев и Васил Чапразов, които освен писатели са и активисти и говорители на ромската общност у нас.
Още за важните автори от национален и световен мащаб, превеждани, известни и вълнуващи със своята съдба – чуйте в звуковия файл:
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
