Новият брой на "Свободно поетическо общество" е 17 поред и излиза след известно прекъсване. Той е тематичен и в него могат да се прочетат текстове на тема "Литература и война".
В уводните си думи Марианна Георгиева, коментирайки творчеството на Кафка през думи на Макс Брод, Валтер Бенямин и Джейкъб Морено, завършва така: "За Бенямин изкуството на Кафка е пророческо – то следва да се разбира като отражение, чийто главен обект е някъде далеч в миналото, но огледалният образ се конструира пропорционално перспективно – толкова напред в бъдещето, колкото назад в миналото е първичният обект. Това е литературата, съотнесена с войната – този исторически факт, който никога не отпада в своята екзистенция на постоянна опасност. Истински документалното се пише след събитието и негова задача е да предаде постоянната актуалност на опита, за който ни говори Кафка – опит, който човечеството се опитва да домогне, унищожавайки самото себе си. Към това ние ще добавим именно тази реалност – sur plus или просто няколко скромни щриха."
Освен рецензиите, поезията и прозата, в броя особено впечатление прави интервюто на Александър Христов с Александър Стоянов за "Войната през XXI век". Стоянов е доктор по история, преподавател и писател, завършил Университета в Лайден, Нидерландия и член на БАН, специалист по военна история.
Ето и част от отговора му на първия въпрос: Какво означава да има война през XXI век?: "Колкото по-напред отиваме във времето, толкова по-страшна става войната, защото колкото по-съвършени са технологиите, с които разполагаме, толкова по-унищожителни ставаме едни към други, така че войната през XXI век със сигурност ще е по-страшна и по-ужасна от войните през XX век. Въпросът е дали може да стане по-мащабна, или не. Една световна война през XXI век ще е много по-страшна от световните войни през XX век, както световните войни през XX век са много по-страшни от всичко, което се е случвало преди това."
Чуйте Марианна Георгиева.
Снимки – Свободно поетическо общество
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
