Романът "Възпявай градините" от полския писател Павел Хюле е завладяваща книга. В нея се преплитат много истории, чуват се много гласове, преминава се през времето на няколко века и не може да се тълкува еднозначно. Едновременно истинска, магична и изтънчена, книгата завладява с разказа от името на момче, което е алтерегото на самия автор. Свободният град Гданск е мястото на действието и той става един от героите в романа, чието заглавие цитира Рилке. Герой се явява и природата наоколо и най-вече градината на госпожа Грета, съпруга на композитора Ернест Хофман, която разказва за живота си на момчето. Музиката на Вагнер заема централно място в историята не само заради музикалния фестивал с негови творби, но и с опитите на Хофман да довърши предполагаемата Вагнерова опера "Ловецът на плъхове".
Невъзможно е да се проследят накратко всички посоки на романа, между които е и една с криминален сюжет. Както каза преводачката Силвия Борисова на премиерата: "Възпявай градините" е като вълшебна кутийка с много дъна, една история създава друга, легендите преминават в приказки, спомените се преплитат с живота на Грета и композитора, който от света на музиката попада в лишения от илюзии суров свят на концлагери и насилие. Светът на Павел Хюле е магичен, макар белязан от бруталната действителност на войната и съветската окупация след нея. Да се оставим прочее на звуците на флейтата и да последваме Плъхолова…"
Павел Хюле (1957-2023) e един от най-интересните съвременни полски писатели. Прави впечатление още с дебютния си роман "Вайзер Давидек". Той е университетски преподавател и журналист в "Солидарност" и "Газета Виборча". Превеждан е на много езици. Почитател на Бохумил Храбал. "Мерцедес Бенц. Из писмата до Храбал" излезе у нас през 2009 г. в превод на Силвия Борисова и вече е библиографска рядкост.Почина в края на миналата година, тъкмо когато на български беше публикуван романа му "Възпявай градините".
Чуйте репортаж от премиерата в Полския институт с участието на издателя Мартин Христов и преводачката Силвия Борисова.
Присъщо ли е на желанията ни да изпадат в крайности? Не сме ли самите ние отговорни за критичните си мисли и къде е мястото на обществото в този процес на изграждане? Проектираме ли представата си за идеалния свят спрямо другите в него? Можем ли да достигнем до необходимата промяна с добронамереност и постоянство? И преди всичко – слуги ли сме на..
"Спрете Земята, искам да сляза!" – този абсурден и шеговит лозунг чух като дете от по-големите каки и батковци. Може би затова го свързвах с младежките вълнения и хипи движението през прословутата 1968-а и в началото на 70-те години на миналия век, които неизбежно отекваха и в България. Доста по-късно научих, че е от сборник с афоризми на полския..
В редакция "Хумор и сатира" не ни влече, но сме длъжни да следим новините и не можем да кажем нещо забавно за тях, макар и това да сме длъжни да правим. За да не изпадаме в когнитивен дисонанс (и такива думички сме чували), търсим убежище в абсурда, в пародията. Намираме ли го можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще..
12-ото издание на Международния фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загорабеше водено от актьора Радослав Владимиров. Той играе и в два от филмите, селектирани на фестивала, единият от които е "Сватба" по Хайтов. Радослав е част от Пазарджишкия театър, но също така създава и играчки от дърво за деца с потребности. Играчките..
"Лъжа е, че поетите са безотговорни и не се съобразяват. Патологичната им чувствителност води до неизбежното страховито оперение, което би трябвало да внушава борбеност, но всъщност е акт на самозащита. Далече назад, в памучните пелени на детството лежи, опишкан до кръста, но горд и независим, розовият мегалит от ценности, недостъпен за филтрираното..
Преди дни, без предупреждениe, без обяснения и без право на каквото и да било обжалване, беше свалена страницата на "Българските елфи" от..
Защо е трудно да се обясни толкова просто действие като деленето на две и какво може да се обърка за приемането ни в еврозоната , коментира в..
В документална фотографска изложба за първи път могат да се видят потресаващи кадри от изселването на българските турци от родината им от 1969 и от 1989..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
