Българските книги звучат на френски език и присъстват в литературния живот на Франция. Париж, Страсбург, Лион – това е пътят на литературния тур, който в момента осъществява преводачът Мари Врина заедно с писателите Захари Карабашлиев, Рене Карабаш и Ангел Игов по инициатива на Българския културен институт в Париж. В тура участва и преведеното на френски творчество на писателите Виктор Пасков (1949-2009), Анжел Вагенщайн (1922-2023). Директно от Страсбург в "Нашият ден" се включват Мари Врина и Рене Карабаш, за да разкажат повече за българската литературна инвазия във Франция.
Мари Врина споделя, че поканата за тура идва от Десислава Бинева и Гергана Рангелова от Българския културен институт в Париж. Тя разказва повече за програмата. Първата среща е била в артистичен парижки квартал, публиката е била културна и предимно френска. Второто събитие в Париж се е провело в Културния институт в присъствието на много българи, горди и радостни от българските литературни успехи. Снощи Мари Врина и българските писатели са били в Страсбург, а тази вечер предстои среща в Лион.
Рене Карабаш се присъединява към разговора: "Походът на българската книга е изключително насъщно нещо, което трябва да се случва. Виждам какъв интерес има към българските автори и българската литература и усещам колко повече и уважението към нас самите расте. Мен много ме радва, че освен с българска публика в тези френски градове се срещаме и с френска публика."
Карабаш отправя специални благодарности към Мари Врина, която е модератор и преводач на всяко едно от събитията – своеобразен мост в културното общуване. Още една част от това огромно усилие е решението на Врина да пречупи всеки следващ разговор през различна тематична призма. Така всяка вечер диалогът успява да е вълнуващ, интересен и разнообразен.
"Нишката е не само тематична – тя е и самото писане. Опитвам се да изведа това, което се отличава като писане, като стил в тези книги", допълва Мари Врина. Тя споделя, че публиката е любопитна, участва активно в разговорите и накрая разбира, че темите, които вълнуват българските писатели, са темите, които вълнуват и самата нея. "Колкото по-уникален е един стил в своя език, толкова по-универсално може да звучи", смята преводачът.
Рене Карабаш, която съвсем наскоро беше гост на Панаира на книгата в Лайпциг, отговаря на въпроса дали има разлика между приема на германската публика и този на френската. Това, което тя успява да открои като различие, е свързано с масовостта на двете събития. По време на Панаира на книгата в Лайпциг Карабаш е гост на култовото събитие "Балкан нахт". То се провежда традиционно в едно старо кино и тази година е било препълнено с публика. Като писател, Рене Карабаш не смята, че събитията пред по-малка публика във Франция са по-малко стойностни, а напротив. Интересът е голям, въпросите са много и всяка среща има своята уникалност, заявява тя.
Популярността на българската литература във Франция е част от по-голяма тенденция, по думите на Мари Врина, която досега е превела над 50 български книги на френски език. От няколко години насам се забелязва повишен интерес към източноевропейската литература и дори се обособяват специализирани и много дейни издателства в тази област, разказва преводачът.
А на какви теми говори българската литература пред френската публика тези дни? Мари Врина заявява, че по време на тура реално биват представени четири поколения български писатели с тяхното богато творчество и палитра от теми. Пътуването, което ти позволява да намериш себе си; любовта, която остава, когато всичко друго го няма; дали трябва да убиеш символично или реално, за да намериш себе си; мъжка ли е политиката и властта – това са част от тематичните акценти, които модераторът на срещите поставя. Врина споделя, че всяка вечер участниците в събитието отделят няколко минути в памет на Алек Попов.
Често може да бъде чуто мнението, че литературата на Балканите е екзотична за европейските читатели. Мари Врина е на мнение, че това задава един специфичен хоризонт на очакване. "Смятам, че този хоризонт на очакване вече е пречупен и българската литература е световна литература", заявява преводачът.
Пожелаваме още много успехи на българската литература – тук, във Франция и по света!
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Под мотото "Стани беден/родна действителност", на спектакъл-церемония на рождения си ден, 7 април, Сатирата ще връчи на голямата си сцена националните награди " Златен Кукерикон". Ще ги получат актьори от цялата страна за достиженията им в най-трудния жанр – сатирата. Ще бъдат излъчени лауреати в петте категории: награда за Млада надежда; за..
С въпросите как можем да обясним пред другите но и пред себе си някои от най емблематичните български черти, най-познатите образи и личности, кои са познатите и непознати лица на страната ни и възможно ли е да се погледнем с външен поглед отвътре поканихме журналистът, но и поет, Димитър Кенаров на разговор в "Какво се случва?" – формален повод е..
Новият игрален сериал "Те, вълните"ще има своята телевизионна премиера през април. Мистериозният драматичен трилър е създаден по идея на Теодора Духовникова и Койна Русева, Главните роли се изпълняват от едни от най-обичаните български актриси – Мария Каварджикова, Койна Русева, Теодора Духовникова и Радина Кърджилова. Зрителите ще видят..
Поетесата Елка Няголова представи в Централния военен клуб в София двете си нови книги "Само тази любов" и "Само тази България". За творчеството ѝ говориха поетите Боян Ангелов, Надя Попова, Иван Есенски. Поетесата Надя Попова каза много хубави думи: "Елка Няголова притежава творчески характер с уязвимост на снежинка и твърдост на диамант". А актрисата..
От години художникът Хубен Черкелов се интересува от възможните художествени интерпретации на парите, на банкнотите, смята ги за форма на комуникация между хората, която заслужава изследване. В петък той откри новата си изложба "Колелото на живота" в галерия "Виваком Артхол Оборище 5". В нея на голямоформатни платна могат да се видят образи и сцени..
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското..
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън,..
През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото, с цел да се напомни на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
