Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Минало несвършено" в книга и една необходима хиперлокалност в сериал

Едноименният роман на Александър Чобанов и Владимир Полеганов, вдъхновен от сериала "Отдел "Издирване"

Бъдещето, което неспирно си представяме, винаги е оформено от настоящето. Съвсем логично и от миналото. Да вземем например носталгията. Какво е тя?

Носталгията е това, което превръща миналото в нещо красиво, а настоящето – в нещо неособено хубаво. При всички положения обаче бъдещето все изостава, а хората винаги се озоваваме в клопката на времето.

Ако с тези разсъждения се обърнем към едно конкретно "Минало несвършено", това на героите от сериала "Отдел "Издирване" – първо, ще разберем, че за тях тази клопка отдавна е реалност, защото и да искат, не могат да избягат от миналото си, а заради това и не могат да изградят бъдеще, дори то да е само в мислите ми; второ, ще стигнем до едноименната книга, която не противопоставя формите на аудиовизията, в частност на сериала, и художествената литература, а ги оставя да водят разговор. Да общуват в творба, която притежава най-добрите им качества, и им показва път, по който могат да си водят свой живот. Заедно. В този живот "миналото обикновено държи сметка, но рядко дължи обяснения", а формите все така си водят диалог.

"Отдел "Издирване" е най-награждаваният български сериал: 42 награди и номинации от най-престижните световни форуми за аудиовизия, с разпространение в европейските и американските платформи, а сега е побран в едно "Минало несвършено". Негови автори са Александър Чобанов, сценаристът на самия сериал, и Владимир Полеганов, добре познат автор, на когото е била възложена задачата да придаде дух на сценария, като го облече в роман.

"За мен тази идея за миналото беше много любопитна, като градяхме целия сюжет на сериала, и сега Владо е успял да ѝ придаде някаква друга форма и съвсем може би друга философия, която обаче е много близка по някакъв начин. Ние затова се спряхме и на него като автор, защото аз го познавам още от първите му книги и сме работили заедно по някои сериали, и знам, че той има специфично отношение и към жанра, и към литературата като цяло и може да извади нещо от нашия текст, който в случая обслужва определена продукция. Той, разбира се, е успял да го направи", казва Александър Чобанов.

Тайни, непреживени емоции или грешно насочени такива, лошо взети решения – всичко това трябва да се усеща в книгата, защото на екран се вижда.

"Наистина беше огромно предизвикателство, с което аз не бях много сигурен дали ще се справя, защото криминалният жанр си е език. Той е език със свои идеи, образи, кодове, които изискват определен начин на писане, дори от време на време една игра с гласа на разказвача. С начина, по който се подреждат думите – едни специфични изречения, които в друг текст биха звучали странно. Но тук трябва да ги има, за да влезеш в атмосферата на произведението и да се довериш на автора, че четеш такъв тип произведение. Криминалната литература си има много почитатели навсякъде по света и те са много ревностни, четат, внимават, и това беше предизвикателството, от една страна. 

От друга страна, Библията, която буквално захранва произведението с образи, думи, идеи, хора, съдби. И тя вече е захранила един друг свят, който е чисто образен, и от там нататък да се превърне този свят в литературно произведение не беше особено леко, защото художествената литературата има тази възможност да покаже какво се случва зад лицата на героите, но докато гледаме сериал или филм – не можем да си кажем какво си мислят, можем само да съдим по реакциите им. Художествената литература има възможността да го покаже, но пък и не е чак толкова задължително да го прави, даже понякога е по-добре да остави някои неща недоизказани. Този баланс търсех – как да го представя, за да може хем да се надникне в героите, хем част от тях да остане завинаги скрита, защото моето усещане беше, че част от това, което се случва вътре в героите, е скрито и за самите тях", обяснява Владимир Полеганов.

Всичко с "Отдел "Издирване" започва от разговор с Росен Йорданов, криминален психолог и консултант на продукцията, след снимачен ден по друг един сериал – "Дяволското гърло". От дума на дума, между него и Александър Чобанов се заражда идеята издирвачите, за които си споделят, да оживят на екрана. Росен Йорданов дава интересен ракурс към човешката психика и изграждането на образите. Самият Чобанов твърди, че винаги тръгва точно от изграждането на персонажите и това му отнема най-много време. Въпреки това и той, и Владимир Полеганов са на мнение, че всъщност нито в литературата, нито в киното и телевизията, образите не трябва да са съвсем истински. Те трябва да са на ръба на някакъв символ и да имат черти, които да карат читателя/зрителя да се припознае в тях. Тъкмо това провокира и човешкото въображение, което е красивото в изкуството.

Другото около, което се обединяват, е, че за да се превърне в глобална, една история вече трябва да е хиперлокална.

Жанрът сам по себе си навлиза все по сериозно, особено фентъзи и научната фантастика. Те, както и идеята за тази хиперлокалност, дават света, който изпъква и провокира аудиторията. В криминалния жанр пък това, което е най-важно да бъде създадено и което най-силно работи, е атмосферата. Неслучайно книгите на Агати Кристи и Артър Конън Дойл се четат и до днес – не заради историите, които се вплитат вътре, и персонажите, през които преминават те, а заради атмосферата, тя е водещата.

"В "Отдел "Издирване" мястото работи много силно. Атмосферата на София. Аз не съм виждал в български сериал толкова да присъства градът. Ти го виждаш, усещаш го, чуваш го. С миризмите, със студа, със сивотата. И на този фон вече има едни човешки истории, които колкото и да се опитват да избягат от себе си, защото тук те се опитват преди всичко да си вършат работата, светът е на друго мнение. Животът по принцип е на друго мнение и някак личното излиза на повърхността и се завърта, и това прави историята силна и универсална. Наистина няма формула, постига се една плетка от герои, теми, техните страхове и реакции, и когато това се получи – то работи", казва още Полеганов.

Целия разговор за "Минало несвършено" – един роман за "Отдел "Издирване", чуйте в звуковия файл.

Снимки – "Отдел "Издирване" и изд. Колибри

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложбата Pusta Ve4nost на визуалния артист Филип Бояджиев

"За най-голямата си самостоятелна изложба до момента Филип Бояджиев продължава да изследва – с равни дози сатира и самоирония – теми, които са централни за него както като артист, така и като гражданин: възходът на национализма, набъбващата вълна на псевдо патриотизъм в България и променящите се съставки на националната идентичност днес...

публикувано на 18.09.25 в 17:20

Мариана Василева: Идеята си избира материала

Мариана Василева e българска визуална артистка, която от 36 години живее в чужбина, но горе-долу веднъж на десетилетие показва в страната новите си творби.  Това лято нейната изложба "Летене и други ежедневни нужди" стана част от кураторската серия на Надежда Джакова – "Автобиографии“. В нея различни български творци представят себе си и творческия..

публикувано на 18.09.25 в 16:44
Елица Йовчева, Емил Янев и Венцеслав Димитров

Любовта като прокоба, любовта като спасение: Пътуващият Гетсби

В епизод 604 "Трамвай по желание" среща своята публика с едно от ярките имена на съвременната българска режисура Елица Йовчева. Със сигурност един от гвоздеите на театралния афиш през есенния сезон ще бъде нейната постановка по емблематичния роман на Ф. Скот Фицджералд "Великия Гетсби" в Младежкия театър "Николай Бинев". Постановъчният екип зад..

публикувано на 18.09.25 в 16:40

Неудобните въпроси за образованието в романа на Або

Премиера на романа "Неадекватните" от Або ще се състои тази вечер от 19 часа в книжарница Umberto & Co.  Модератори ще бъдат Анна Лазарова и проф. Даниел Вълчев.  Або е писател и преводач, журналист и издател. Автор е на две книги – пътеписа "Поводи за връщане" и сборника с разкази "Тука е така". "Неадекватните" е първият му роман, написан първо на..

публикувано на 18.09.25 в 16:00

С какво населява своя личен Марс художникът Милко Божков

Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако посетите "Марс", новата му едноименна изложба живопис. Откриването беше на 10 септември, мястото е улица "Любен Каравелов " 8 във Варна, площадката за междупланетни излитания. А понякога и..

публикувано на 18.09.25 в 15:25