Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Минало несвършено" в книга и една необходима хиперлокалност в сериал

Едноименният роман на Александър Чобанов и Владимир Полеганов, вдъхновен от сериала "Отдел "Издирване"

Бъдещето, което неспирно си представяме, винаги е оформено от настоящето. Съвсем логично и от миналото. Да вземем например носталгията. Какво е тя?

Носталгията е това, което превръща миналото в нещо красиво, а настоящето – в нещо неособено хубаво. При всички положения обаче бъдещето все изостава, а хората винаги се озоваваме в клопката на времето.

Ако с тези разсъждения се обърнем към едно конкретно "Минало несвършено", това на героите от сериала "Отдел "Издирване" – първо, ще разберем, че за тях тази клопка отдавна е реалност, защото и да искат, не могат да избягат от миналото си, а заради това и не могат да изградят бъдеще, дори то да е само в мислите ми; второ, ще стигнем до едноименната книга, която не противопоставя формите на аудиовизията, в частност на сериала, и художествената литература, а ги оставя да водят разговор. Да общуват в творба, която притежава най-добрите им качества, и им показва път, по който могат да си водят свой живот. Заедно. В този живот "миналото обикновено държи сметка, но рядко дължи обяснения", а формите все така си водят диалог.

"Отдел "Издирване" е най-награждаваният български сериал: 42 награди и номинации от най-престижните световни форуми за аудиовизия, с разпространение в европейските и американските платформи, а сега е побран в едно "Минало несвършено". Негови автори са Александър Чобанов, сценаристът на самия сериал, и Владимир Полеганов, добре познат автор, на когото е била възложена задачата да придаде дух на сценария, като го облече в роман.

"За мен тази идея за миналото беше много любопитна, като градяхме целия сюжет на сериала, и сега Владо е успял да ѝ придаде някаква друга форма и съвсем може би друга философия, която обаче е много близка по някакъв начин. Ние затова се спряхме и на него като автор, защото аз го познавам още от първите му книги и сме работили заедно по някои сериали, и знам, че той има специфично отношение и към жанра, и към литературата като цяло и може да извади нещо от нашия текст, който в случая обслужва определена продукция. Той, разбира се, е успял да го направи", казва Александър Чобанов.

Тайни, непреживени емоции или грешно насочени такива, лошо взети решения – всичко това трябва да се усеща в книгата, защото на екран се вижда.

"Наистина беше огромно предизвикателство, с което аз не бях много сигурен дали ще се справя, защото криминалният жанр си е език. Той е език със свои идеи, образи, кодове, които изискват определен начин на писане, дори от време на време една игра с гласа на разказвача. С начина, по който се подреждат думите – едни специфични изречения, които в друг текст биха звучали странно. Но тук трябва да ги има, за да влезеш в атмосферата на произведението и да се довериш на автора, че четеш такъв тип произведение. Криминалната литература си има много почитатели навсякъде по света и те са много ревностни, четат, внимават, и това беше предизвикателството, от една страна. 

От друга страна, Библията, която буквално захранва произведението с образи, думи, идеи, хора, съдби. И тя вече е захранила един друг свят, който е чисто образен, и от там нататък да се превърне този свят в литературно произведение не беше особено леко, защото художествената литературата има тази възможност да покаже какво се случва зад лицата на героите, но докато гледаме сериал или филм – не можем да си кажем какво си мислят, можем само да съдим по реакциите им. Художествената литература има възможността да го покаже, но пък и не е чак толкова задължително да го прави, даже понякога е по-добре да остави някои неща недоизказани. Този баланс търсех – как да го представя, за да може хем да се надникне в героите, хем част от тях да остане завинаги скрита, защото моето усещане беше, че част от това, което се случва вътре в героите, е скрито и за самите тях", обяснява Владимир Полеганов.

Всичко с "Отдел "Издирване" започва от разговор с Росен Йорданов, криминален психолог и консултант на продукцията, след снимачен ден по друг един сериал – "Дяволското гърло". От дума на дума, между него и Александър Чобанов се заражда идеята издирвачите, за които си споделят, да оживят на екрана. Росен Йорданов дава интересен ракурс към човешката психика и изграждането на образите. Самият Чобанов твърди, че винаги тръгва точно от изграждането на персонажите и това му отнема най-много време. Въпреки това и той, и Владимир Полеганов са на мнение, че всъщност нито в литературата, нито в киното и телевизията, образите не трябва да са съвсем истински. Те трябва да са на ръба на някакъв символ и да имат черти, които да карат читателя/зрителя да се припознае в тях. Тъкмо това провокира и човешкото въображение, което е красивото в изкуството.

Другото около, което се обединяват, е, че за да се превърне в глобална, една история вече трябва да е хиперлокална.

Жанрът сам по себе си навлиза все по сериозно, особено фентъзи и научната фантастика. Те, както и идеята за тази хиперлокалност, дават света, който изпъква и провокира аудиторията. В криминалния жанр пък това, което е най-важно да бъде създадено и което най-силно работи, е атмосферата. Неслучайно книгите на Агати Кристи и Артър Конън Дойл се четат и до днес – не заради историите, които се вплитат вътре, и персонажите, през които преминават те, а заради атмосферата, тя е водещата.

"В "Отдел "Издирване" мястото работи много силно. Атмосферата на София. Аз не съм виждал в български сериал толкова да присъства градът. Ти го виждаш, усещаш го, чуваш го. С миризмите, със студа, със сивотата. И на този фон вече има едни човешки истории, които колкото и да се опитват да избягат от себе си, защото тук те се опитват преди всичко да си вършат работата, светът е на друго мнение. Животът по принцип е на друго мнение и някак личното излиза на повърхността и се завърта, и това прави историята силна и универсална. Наистина няма формула, постига се една плетка от герои, теми, техните страхове и реакции, и когато това се получи – то работи", казва още Полеганов.

Целия разговор за "Минало несвършено" – един роман за "Отдел "Издирване", чуйте в звуковия файл.

Снимки – "Отдел "Издирване" и изд. Колибри

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Оръжията и човекът" според Джон Малкович

Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На 7, 8 и 9 ноември от 19 часа публиката ще може да гледа интерпретацията на холивудския актьор Джон Малкович . "Мога само да се забавлявам с твърдението, че се присмивам на България с пиесата..

публикувано на 04.11.24 в 17:08
Капка Касабова и Радослав Чичев

Не сме плакали достатъчно като нация

Миналата седмица Капка Касабова беше в София за българската премиера на документалния филм "Човешките потайности", в рамките на десетото издание на Международния кино-литературен фестивал "Синелибри". Тя е авторка на текста на филма, а режисьор е Миша Пекел от Нидерландия. Капка Касабова (1973) израства в София. На 18-годишна възраст eмигрира в..

публикувано на 04.11.24 в 16:32

От романа "Картината. Убийство по Ботичели" до порталите на художника Андрей Янев

В света на тайните и загадките “Terra Култура“ пренася своите слушатели с книгата "Картината. Убийство по Ботичели" от Никол Данева и творчеството на художника Андрей Янев. Сюжетът на романа "Картината. Убийство по Ботичели" е следният – талантлив художник е поканен в родопското имение на богат бизнесмен да рисува копия на ренесансови картини,..

публикувано на 04.11.24 в 13:15

"Приказка за стълбата" от Христо Смирненски – изпълнява актьорът Иван Димов

Архивите са живи, без да ги обвързваме с конкретна дата и период. Първата стихосбирка на Христо Смирненски се казва "Разнокалибрени въздишки и стихове в проза". Духът е хумористичен, а годината – 1918. В края на февруари 1922 година излиза втората и последна, издадена приживе, стихосбирка на Смирненски със заглавие "Да бъде ден". В нея е..

публикувано на 04.11.24 в 12:59
Кирил Вълчев, доц. Георги Лозанов, Кин Стоянов и акад. Юлиан Ревалски (от ляво надясно)

Радио ЛИК – посвещава се на 155-годишнината на БАН

Легендарното списание ЛИК на БТА намери естественото си място и в културната програма "Христо Ботев" на общественото радио. Всяка първа неделя от месеца неговият главен редактор Георги Лозанов, заедно с избрани събеседници, ще представят съдържанието му.  Идейният фокус на предаването "Радио ЛИК", както и на списанието в настоящия му период, е..

публикувано на 04.11.24 в 11:45