Африка е континентът майка, на чиято територия се зародил човешкият вид. В "Нашият ден" Никола Кереков представя една съвсем нефантастичната хипотеза – Африка да се разцепи на две.
Картата на света може би ще е различна само след 5 млн. години. След серия земетресения и вулканични изригвания през 2005 година се е отворил огромен разлом в Североизточна Етиопия, в областта на така наречената "Афарска депресия", която се намира в една от етиопските пустини. Разломът е дълъг 56 км и е широк 6,5 м. В областта се намира и езерото Асал – най-ниската точка в Африка – което е на 155 м под морското равнище.
Районът привлича вниманието на геолозите, защото има една от най-активните вулканични дейности в света. Там е и едно от най-големите лавови езера. Причината за високата сеизмична активност е това, че три тектонски плочи – Арабската, Нубийската и Сомалийската – се срещат и си взаимодействат непрекъснато.
В следствие на тази активност Арабската плоча се отдалечава с ок. 2,5 см на година. През 2005 година обаче се е случило нещо извънредно. Заради огромното налягане част от лавата е навлязла между двете скални системи и е отдалечила плочата за период от една седмица повече, отколкото би се случило в продължение на 400 години. Тази промяна е предвестник на възможното разцепване на континента – явление, което сме свикнали да асоциираме в праисторическата епоха.
Учените правят прогнози как би се изменил географският район във времето. Ще се появят нови вулкани, земята ще потъне, ще се образува морска кора с различна от земната плътност и накрая ще се образува нов океан. Очаква се веднъж на 100 години да се случват по-резки изменения. Процесът ще отнеме между 5 и 10 млн. години, докато Източната част на Африка се разцепи през средата. Можем само да фантазираме как ще се наричат новообразуваните миниконтинент и океан – ако все още съществуват човеците, за да им дадат имена.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Тяло Ужасено от шрапнелни рани И разкъсани органи, Тялото гони смъртта Със заклинания. Ефимерна, плътта ни боли до безсмъртие. (Разумът..
Сопраното Светлана Иванова, музикантите Веселин Веселинов-Еко, Росен Захариев и Димитър Горчаков и писателят и журналист Георги Милков ще бъдат във фокуса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
