Александър Гаджиев е роден в италианския град Гориция, в близост до границата със Словения, а родителите му са учители по пиано и музиканти. Тези фактори оказват влияние върху способността му да възприема различни музикални стилове и езици, и да ги прекроява според собствения си вкус. На последното издание на Международния конкурс Шопен във Варшава той печели второ място. 29-годишният пианист участва в документалния филм "Пианофорте" – интимен портрет на млади пианисти, участващи в легендарния конкурс. Филмът е режисиран от Якуб Пионтек и продуциран от Мачей Кубицки (Telemark) в копродукция с HBO Max.
Преди повече от две години спечели втора награда на конкурса за пиано Шопен. Как се промени животът ти след това?
- Драстично. Имам много, много повече концерти. Много други видове дейности, които ми харесват, като даването на интервюта, да говоря за това което правя с повече хора. През следващата година, моят роден град Гориция ще бъде Европейска столица на културата. Станах и артистичен директор на фестивал, който създадох с някои прекрасни хора тук. Той е съчетан и с майсторски клас, който водим аз и баща ми с ученици от целия свят. След Шопеновия конкурс съм много по-осъзнат. Започнах да мисля как бих искал да виждам света. Да създавам събития и концерти, да каня хора, да преподавам. Надявам се, че хората ще се радват колкото и аз и очаквам с нетърпение всичко това.
Конкурсът Шопен е нещо като Олимпиада за пианисти. Има много напрежение. Как се подготви за него?
- Подготвих се като бях напълно погълнат от това, което правя. Трудно е, защото винаги има глас който ти казва, "но може би така ще е по-добре". Процесът е като дълбаене. Всеки ден дълбаеш малко по-надълбоко, на следващия ден още малко и не знаеш докъде ще стигнеш. И така един ден, без да забележиш си свършил работата. Тогава усещаш, че това е достатъчно и можеш да го споделиш с хората, и да го представиш на толкова взискателно събитие, където хора от цял свят правят същото. Това е голямо предизвикателство, защото свирим един и същ репертоар. Не еднакъв, но много подобен. Каква връзка развих с тази музика? Това трябва да е основният въпрос и задача. Разбира се, да свириш Шопен е много трудно, разбираемо, защото изисква много умения, не просто механични. Правиш много неща едновременно, не просто свириш, защото Шопен изисква много специално чувствителност. Много фин, изискан начин на слушане, на докосване на клавишите. Така че, основните задачи бяха да изградя връзка с тази музика. Докато някой свири, ти разбираш колко наистина той харесва тази музика. Ако чувствата ги има, хората ще го чуят и тогава има смисъл. Ако просто свириш твърде общо, не знаем защо си дошъл. Трябва да има причина.
По време на предварителния кръг те са 160. След това остават около 80, а после 40. Накрая само 10 късметлии стигат до финала. Това са състезателите в легендарния Международен конкурс за пиано "Шопен", който се провежда на всеки пет години във Варшава, Полша.
Какъв съвет би дал на бъдещите участници в конкурса?
- Бих казал именно това. Намерете причината, поради която изпълнявате тази музика. Не свирете частите, които всички свирят, намерете своя репертоар. Шопен има много различни произведения. Те не са еднакви и колкото повече се опитвате да разберете това, толкова повече виждате много разлики. Много неща са сходни, но посланията и емоциите са различни. Така направих аз, избрах произведения, които чувствах. Те не бяха най-демонстративните, най-виртуозните от репертоара на Шопен. Но за мен бяха най-интересните и богати на фантазия.
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg