Какво е времето в сърцето? Студено ли е, духа ли, облаци ли преобладават? Или всъщност грее слънце и това променя и времето навън?
В Ирина и Борис е слънчево, а това ги кара да обичат и лошото време. Именно то ги събира след 20 години в старото крайморско градче, в което са израснали. Тя вече не е малко момиче, а той не е баткото, който си върши своите работи. Сега Борис е художник във Франция, а Ирина е намерила начин да подреди живота си.
Защо обаче всеки от тях е изправен пред избора да потърси своето си щастие там, където някога е оставил минало неотминало?
"Защото обичам лошото време" на Яна Лекарска има не просто отговора, а направо задава този въпрос на глас. Дебютният ѝ филм, който спечели наградата на публиката на 28-ия София филм фест и е с пет номинации за предстоящите награди "Васил Гендов" на Съюза на филмовите дейци в България, възпява любовта, докато отдава и почит на музиката на Борис Карадимчев. Филмът е в южнокорейска стилистика и разказва общочовешка история, независимо колко локална е всъщност тя. С него режисьорката припомня на зрителите, че крачката встрани от руслото на живота е надеждата за щастие, от която се нуждаем.
"Исках да направя история, която да е топла и човешка и да дава надежда. Затова се опитах да подредя един пъзел от много истории, чути и видени, разказани ми. Мисля, че се получи нещо, в което всеки един от нас може да открие поне зрънце, което да важи и за него. Искаше ми се, когато хората излизат от киносалона, да имат сълзичка от носталгията, усмивка от надеждата и отново да се влюбят в българското кино", казва Яна Лекарска.
Всички въпроси, които си е задавала до този момент, намират своето обобщение в дебютния ѝ филм. Той носи много от влиянието, което Южна Корея е оказала върху нея. Там Яна завършва кинорежисура. Тя изпитва принадлежност към страната, а тамошната киношкола, от която се е учила, се пропива във визията и ритъма на филма. Режисьорката цели да постигне красота на екрана, за която интуицията ѝ подсказва, че най-подходящите хора, които точно могат да я предадат на зрителите, са Неда Спасова и Владимир Михайлов. Те са Ирина и Борис, за които лошото време е просто повод за среща с щастието.
Към актьорския състав във филма са още Елени Декидис, Иван Бърнев, Веселин Ранков и Боряна Пунчева, която се завръща на екрана след години отсъствие. Именно тя носи и референциите към "Дами канят".
Дебютът на Яна Лекарска е изпълнен със символики. Той засяга ценностите и отношенията в семейството, диалога между поколенията, вътрешните битки, които всеки от нас води, страховете, които често ни ръководят, но най-вече насочва към стремежа да погледнем живота си от ъгъла на онова, което ни липсва. "Защото обичам лошото време" е историята, за която всеки мисли, но рядко си позволява да изкаже. А разказването на истории е това, което всъщност води режисьорката още от времето, в което се изявява като журналист.
"Винаги съм искала да правя това – да разказвам истории. Даже когато реших да се върна към мечтата за киното, тръгнах с писане, не тръгнах с режисура. Изкарах първо няколко различни школи, курсове по драматургия, в НБУ първоначално ме приеха драматургия. Някак винаги съм се чувствала по-уверена и по в собствени води в писането, защото пиша открай време. В един момент, когато вече започнахме да снимаме и когато заснех късометражния си филм в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров, това беше – позволих си на глас да изкажа желанието ми аз да разкажа в картинки историите, които пиша, а не те просто да останат на листа хартия. Мисля си, че в един момент много ми се иска да опитам и само да пиша. Дали ще е новела, разказ едва ли, защото мисля, че нямам таланта за къс разказ. Това е удивителна способност, респект към майсторите на късия разказ. Не знам, но в един момент много ми се иска да опитам и нещо, което да не е предназначено от самото си зараждане да се превърне във филм. Кога и как – ще видим", допълва Яна.
Тя вече работи по следващ филм, който също се вслушва в историята. За нея режсьорката е намерила най-подходящия начин за разказване – като цветове, като ритъм, като крупност на кадрите. Общото между двата филма ще е хуморът и дълбочината на размислите, които се пораждат.
Яна Лекарска не се страхува да плува срещу течението и да направи завой към мечтите си. На 30 години тя променя пътя си, като решава да се занимава с кино. Неслучайно в дебютния ѝ филм, в който миналото играе много важна роля, героите, които имат вече утвърдени лични истории, се вглеждат първо в себе си, а след това и в миналото, от което им се налага да отскочат. Това и иска Яна – да гледаме на миналото не като на воденичен камък, а като на трамплин.
Според нея човек трябва да се грижи за себе си и щастието си, за да може да бъде в хармония със самия себе си. Така и хората, с които се заобикаля, и средата му ще бъдат в приятна компания.
Яна Лекарска съветва да не се притесняваме от самотата, а да прегърнем усамотението. Да ходим на кино и на театър сами и да се радваме на любовта, без която не можем.
За всичко това чуйте в звуковия файл.
"Защото обичам лошото време" вече е в кината. Филмът се реализира с подкрепата на Националния филмов център, а разпространител е NO BLINK Film. Продуцент са Братя Калинови.
В саундтрака на филма освен "Луд по теб" на REWIND и Владо Михайлов, чийто клип също е режисиран от Яна Лекарска, влизат и легендарните български песни, дело на големия български композитор Борис Карадимчев: "Любовта, без която не можем" на "Тангра" в нова версия, "Моя любов" на Богдана Карадочева и "В някой час" на Маргарита Хранова. Към тях се включва и Веселин Маринов с "Един миг от рая".
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На 7, 8 и 9 ноември от 19 часа публиката ще може да гледа интерпретацията на холивудския актьор Джон Малкович . "Мога само да се забавлявам с твърдението, че се присмивам на България с пиесата..
Миналата седмица Капка Касабова беше в София за българската премиера на документалния филм "Човешките потайности", в рамките на десетото издание на Международния кино-литературен фестивал "Синелибри". Тя е авторка на текста на филма, а режисьор е Миша Пекел от Нидерландия. Капка Касабова (1973) израства в София. На 18-годишна възраст eмигрира в..
В света на тайните и загадките “Terra Култура“ пренася своите слушатели с книгата "Картината. Убийство по Ботичели" от Никол Данева и творчеството на художника Андрей Янев. Сюжетът на романа "Картината. Убийство по Ботичели" е следният – талантлив художник е поканен в родопското имение на богат бизнесмен да рисува копия на ренесансови картини,..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg