Фотографската изложба "И аз съм тук" представя портрети и истории на жени бежанки у нас. Проектът започва като идея за 8 март и цели да разкаже за силата и смелостта да промениш живота си, за пътя на адаптацията, за това какво е да си чужд, но да искаш да бъдеш приет като свой. Кадрите са дело на фотографа и създател на "Етюдите на София" Иван Шишиев, а идеята е на "Съвета на жените бежанки в България" и в частност на основателката и председателка на организацията – Линда Ауанис.
"Идеята е българското общество да има представа какви са жените бежанки, да не мислят, че те живеят под натиск от съпрузи и бащи, да знаят, че те намират работа и се чувстват свободни да разчитат на себе си – казва Линда Ауанис – Жените са силни и колкото и да са тежки нещата за тях, те преодоляват абсолютно всичко. Често за бежанците се мисли негативно, но тези хора са тук, ние ги виждаме, много от тях са интегрирани и дори манталитетът им се променя. И вторият план е самите жени бежанки, които идват да видят други като тях, които са успешни."
Сред жените, представени в проекта, са Мохадес Мирзаи от Афганистан, която е първата жена пилот в страната си, както и Сара Алкаф от Йемен, реставратор на мебели и активист. Другите героини в проекта са от Ирак, Украйна, Хаити.
"В голямата си част българите сме добри и се опитваме да помогнем – казва Иван Шишиев – тук има място за всички, трябва да сме с по-отворено самосъзнание. Половин България сме бежанци от Беломорска Тракия, след Октомврийската революция идват и много белогвардейци. Ние не мразим останалите народи и не трябва да ни вменяват това."
Изложбата "И аз съм тук" може да се разгледа в Историческия факултет на Софийския университет.
Чуйте Иван Шишиев и Линда Ауанис в "Какво се случва".
Снимки – СУ "Св. Климент Охридски"
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
В Деня на независимостта "Съветът" продължава – разговор в "Terra Култура" с художника Андрей Янев , чието живописно платно още два дни може да бъде видяно в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Проектът, разположен на знаково място – близо до държавните властови институции – отбелязва..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg