"Да нарамим малко багаж и да потеглим по пътя без връщане. Да видим цветът на небето навред един и същ ли е."
Мехди Ахаван Салес
Цветът на небето и светът на изкуството се оказват много близки в културния диалог между България и Иран. Персийската култура е люлка на поезията, на източната мъдрост, на изяществото и на розите. Иран е страната, в която древното персийско наследство, макар и претопено във времето, продължава да живее.
Специалност "Иранистика" към катедра "Класически Изток" в СУ "Св. Климент Охридски" чества 30-годишнина от своето създаване. По този повод на 11 април в галерия "Интро" беше открита изложба, озаглавена "Облаци в свободен полет", представяща съвременно иранско изкуство.
Сцената на иранското съвременно изкуство е динамична и революционна – тя често се бунтува срещу държавната цензура и установените норми. Съвременните артисти в Иран смесват богатото персийско наследство с влияния от Запада. Въпреки трудностите дискурсите успяват да бъдат универсални и да създават една вълнуваща визия за Иран.
По време на представянето главен асистент д-р Сирма Костадинова, ръководител специалност "Иранистика", изрази благодарност към Министерство на външните работи и към Посолството на България в Техеран, спомогнали за реализирането на събитието. С присъствието си изложбата уважиха Н. Пр. Али Реза Ирваш, посланик на Ислямска република Иран, и културният аташе на страната, Месуд Ахмеди.
Судабе Чалащари и Фаршид Давуди са съвременни ирански художници, които за първи път гостуват у нас. В своята работа художничката Судабе Чалащари подхожда като калиграф, владеещ изящно флоралните, геометрични и абстрактни мотиви на традиционното персийско изкуство. Тази традиционната рамка бива разчупена от препратки към образци на световното изкуство – в резултат границата между "свое" и "чуждо" сякаш изчезва. В творчеството на Фаршид Давуди спомените – разкъсани, травмиращи, разбъркани, въодушевяващи – са основен образ. Градивен материал в работите на артиста са вестниците. Те носят в себе си заряда на невинното детство, на времето без интернет. В творбите на Давуди тези спомени се завръщат с нови облик и смисъл. Двамата артисти, които са партньори както в изкуството, така и в личен план, споделят своите творчески възгледи.
"Надявам се, че нашето присъствие тук ще направи възможно връзките между България и Иран да бъдат утвърдени. Убеден съм, че единственият мост, единствената най-добра връзка между културите – това е изкуството", казва Фаршид Давуди.
На въпроса докъде реалността съществува в изкуството, артистът отговаря: "Когато искаме да говорим за нещо реално, винаги го представяме през нашата гледна точка. Затова и винаги действителността е пречупена по един или друг начин през нашия поглед. Медиите например дали пресъздават точно реалността? Ние чуваме и опознаваме, но сме под тяхно влияние."
По думите на Давуди съществуват много реалности във всеки един от нас: "Всеки ден ние се отдалечаваме от действителността, защото всеки ден я преразказваме. Младите артисти в Иран се опитват да създадат един нов свят."
За преплитането на темите и вдъхновенията в нейния артистичен път и този на мъжа ѝ Судабе Чалащари споделя: "Техниките, които използваме двамата, са различни, но мисля, че това, което ни свързва, е, опитът да направим връзка със света около нас и изкуството около нас.“ Според Чалащари в модерния свят, в който живеем, съществуват много ограничения. Изкуството е мостът, който преодолява пречките.
Изложбата може да бъде видяна до 17 април в галерия "Интро".
Фаршид Давуди е роден през 1978 г. в гр. Техеран, Иран. Придобива бакалавърска степен по Живопис в Университета Суре в гр. Техеран и магистърска степен по Изкуства в Художествената академия в гр. Исфахан. В периода 2017-2019 г. е преподавател в Университета по изкуства в Занджан. Има пет самостоятелни изложби в Техран, Исфахан, Бандар Анзали. Участва в многобройни съвместни изложби в Иран, Непал, Китай, Турция, Ливан. Осъществява художествена практика в Париж, Франция и Катманду, Непал. Носител е на престижни художествени награди от Фестивала за визуални изкуства Фаджр и Художествената академия в Исфахан.
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg