На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската Конституция и професионалния празник на юриста. По този повод в "Нашият ден" гостува Емил Дечев, бивш зам.-министър на правосъдието, за да говори за промените в Конституцията, съдебната реформа, професията на юриста и правната справедливост.
По думите на Дечев Денят на българската конституция е празник на всички българи. 145 години след приемането на Търновската конституция на дневен ред в българското общество са конституционните промени и съдебната реформа. Дечев, в качеството си на зам.-министър на правосъдието, беше една от движещите сили около текстовете, които бяха приети. Гостът обяснява защо съдебните реформи са от значение:
"Настоящият модел доказа през тези 34 години, че той има дефекти. Тези дефекти са най-вече свързани с начина, по който функционира висшият управителен и представляващ орган на съдебната система – Висшият съдебен съвет, където се получи едно смесване на различни функции. В него попадат едновременно прокурори, съдии и следователи. Той се нарича Съдебен съвет, но всъщност съдиите, избрани от съдии, са малцинство – от 25 членове, само 6 са съдии, избрани от техните колеги. В същото време този съвет се нарича "съдебен", което е подвеждащо, защото останалите 19 членове могат да направят, каквото си поискат за най-важните решения в съдебната власт, без да се съобразят със самите съдии."
Когато е приета Конституцията 1990 година, се е приела и грешна философия, че съдиите и прокурорите са едно и също, казва Дечев. Дори и в държавите, където прокурорите са част от съдебната власт, е ясно, че те са страна в съдебния процес, която защитава обвинителната теза. Това объркване в нашето общество води до факта, че една от страните в съдебните дела започва да кадрува в самия съд, заявява Дечев. Към днешна дата процесът се е задълбочил и Прокуратурата налага своите интереси върху съда, което е пагубно за една демократична държава, по думите на бившия зам.-министър.
Последните промени в Конституцията най-сетне довеждат до разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни органа. Един съвет, който защитава независимостта на съда и в който мнозинството е от съдии – от 15 членове 8 са избрани на преки тайни избори от колеги съдии. Това е най-висшият управителен административен орган на съдебната власт. Вторият съвет е прокурорски и в него мнозинство имат юристи, избрани от парламента. Прокурорският съвет трябва да има отчетност, защото няма как прокуратурата да се ползва със същата независимост, каквато съдът, пояснява Дечев.
"Ако няма това разделение на властите, на практика пътят към едноличната диктатура е изключително лесен и кратък. Те едновременно са разделени, но в същото време за благото на българското общество е необходимо да си взаимодействат. Взаимодействайки си обаче, те трябва и да се контролират една друга и да се санкционират, ако забележат, че една от трите власти нарушава закона", казва гостът, който смята, че в една млада демокрация е нормално тези принципи да бъдат периодично припомняни.
Дечев е съгласен, че в българското общество съществува усещането за безнаказаност, което поражда и недоверие в съдебната власт и чувство за липса на справедливост. Според госта това е процес, започнал непосредствено след 10 ноември 1989 година, когато възникват два основни проблема в новото демократично общество. От една страна, 99% от собствеността тогава все още е държавна и трябва да бъде преобразувана в частна. От друга страна, възниква въпросът дали ще бъде понесена отговорност за изминалите 45 години. По думите на Дечев определени сили правят всичко възможно да не бъде понесена тази отговорност. До голяма степен това е подсигурено с разпределяне на кадри на важни позиции в съдебната система. Тази безнаказаност се разпростира трайно в обществото, според Дечев. Той изразява своята увереност, че справедливостта е най-важна в правото, а това, което движи човешкото общество е стремежът към нея във всички обществени аспекти.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg