Действителността, в която живеем, все повече прилича на политически и обществен цирк. Заобиколени сме от външни и вътрешни конфликтни точки, а информацията се излива хаотично. На този фон отговорността за настоящето не е само в ръцете на политиците – тя се полага и на обществото, и на медиите. В "Нашият ден" историкът и учен от Института за балканистика с Център по тракология на БАН д-р Евлоги Станчев прави опит да проясни слушателското съзнание в този хаос.
Д-р Станчев започва разговора с думите: "Преди всичко хората трябва да възприемат критично всяка информация, до която имат достъп. За съжаление дезинформацията се шири на практика необезпокоявано в България."
По думите на госта обществото трябва спешно да започне да се ориентира в взривоопасните събития, които го заобикалят – задача, в която главна отговорност носят медиите. Някои източници напълно умишлено се опитват да заблудят обществото и да всеят информационен смут, заявява д-р Станчев.
В нестабилната политическа ситуация, в която се намираме, избирателят е консуматор на информация, сред която трябва да отсява истината. Според д-р Станчев, освен че се намира в политическа криза, в геополитически, международен план България е заобиколена от горещи точки, войни и конфликти. Войната в Украйна, случилото се между Израел и "Хамас", ескалацията на ситуацията в Близкия изток са най-ярко изразените военни конфликти. По думите на д-р Станчев Балканите са пулсираща точка и нажежените настроения в Косово, Босна и Херцеговина и Република Сръбска са доказателство за това.
"Не живеем в ситуация, в която може да се създава правителство на мнозинството. И в Европа тенденцията е такава – ние сме европейска държава. Компромисът е неизбежен в едно демократично общество", апелира историкът.
Гостът отправя апел към журналистите да поемат отговорност за медийната и обществена грамотност на българите, за да развием като народ необходимия мисловен рефлекс. Д-р Станчев обръща внимание на това, че авторитарните, популистки гласове почти винаги се позовават на "народа" и това им носи легитимност. Ето защо те се борят срещу грамотно мислещото общество.
Историкът дава пример с директната руска пропаганда, която се разпространява у нас с някои локални специфики. Под сходна форма тя съществува и в Европа, и в САЩ, допълва гостът, според когото в българското общество настоящият разговор е силно закъснял. В началото на войната се е зародил публичен дебат, който бързо утихва за сметка на кремълската пропаганда, която придобива всеобхватен мащаб. По думите на историка е необходима решителност и готовност от страна на международните политически лидери. "Смятам, че след февруари 2022 година, когато Русия започна своята пълномащабна война, всеки един ден, в който не се прави достатъчно, е фатален", заявява д-р Станчев.
На телефонната линия на предаването се включва философът Станимир Панайотов, за да даде един по-общ, философски ракурс на разговора. По думите на Панайотов в човешкото битие времето всякога е нещо фатално – то е константа и не може да бъде спряно. Хората възприемат времето линейно и се страхуват от неговия естествен ход.
Според Панайотов държавата е място, което човек сам създава за себе си в съчетание с даденостите, които не може да промени. Философът заявява, че страхът е изначално закодиран в човека и е нещо здравословно. Панайотов е съгласен, че в днешно време виждаме как страховете на хората биват контролирани и използвани с политически цели.
Д-р Евлоги Станчев допълва, че макар и времето да изглежда линейно и независимо от човека, личната инициатива е задължителна, за да живеем в едно нормално време. Гостът припомня, че на знаковата дата в българската история – 99-годишнина от атентата в храм "Св. Неделя" – беше поруган гробът на патриарх Неофит. Според историка този акт и последвалата немощна обществена реакция са пример за класическа липса на инициатива в българското общество.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и любовта...
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
