Действителността, в която живеем, все повече прилича на политически и обществен цирк. Заобиколени сме от външни и вътрешни конфликтни точки, а информацията се излива хаотично. На този фон отговорността за настоящето не е само в ръцете на политиците – тя се полага и на обществото, и на медиите. В "Нашият ден" историкът и учен от Института за балканистика с Център по тракология на БАН д-р Евлоги Станчев прави опит да проясни слушателското съзнание в този хаос.
Д-р Станчев започва разговора с думите: "Преди всичко хората трябва да възприемат критично всяка информация, до която имат достъп. За съжаление дезинформацията се шири на практика необезпокоявано в България."
По думите на госта обществото трябва спешно да започне да се ориентира в взривоопасните събития, които го заобикалят – задача, в която главна отговорност носят медиите. Някои източници напълно умишлено се опитват да заблудят обществото и да всеят информационен смут, заявява д-р Станчев.
В нестабилната политическа ситуация, в която се намираме, избирателят е консуматор на информация, сред която трябва да отсява истината. Според д-р Станчев, освен че се намира в политическа криза, в геополитически, международен план България е заобиколена от горещи точки, войни и конфликти. Войната в Украйна, случилото се между Израел и "Хамас", ескалацията на ситуацията в Близкия изток са най-ярко изразените военни конфликти. По думите на д-р Станчев Балканите са пулсираща точка и нажежените настроения в Косово, Босна и Херцеговина и Република Сръбска са доказателство за това.
"Не живеем в ситуация, в която може да се създава правителство на мнозинството. И в Европа тенденцията е такава – ние сме европейска държава. Компромисът е неизбежен в едно демократично общество", апелира историкът.
Гостът отправя апел към журналистите да поемат отговорност за медийната и обществена грамотност на българите, за да развием като народ необходимия мисловен рефлекс. Д-р Станчев обръща внимание на това, че авторитарните, популистки гласове почти винаги се позовават на "народа" и това им носи легитимност. Ето защо те се борят срещу грамотно мислещото общество.
Историкът дава пример с директната руска пропаганда, която се разпространява у нас с някои локални специфики. Под сходна форма тя съществува и в Европа, и в САЩ, допълва гостът, според когото в българското общество настоящият разговор е силно закъснял. В началото на войната се е зародил публичен дебат, който бързо утихва за сметка на кремълската пропаганда, която придобива всеобхватен мащаб. По думите на историка е необходима решителност и готовност от страна на международните политически лидери. "Смятам, че след февруари 2022 година, когато Русия започна своята пълномащабна война, всеки един ден, в който не се прави достатъчно, е фатален", заявява д-р Станчев.
На телефонната линия на предаването се включва философът Станимир Панайотов, за да даде един по-общ, философски ракурс на разговора. По думите на Панайотов в човешкото битие времето всякога е нещо фатално – то е константа и не може да бъде спряно. Хората възприемат времето линейно и се страхуват от неговия естествен ход.
Според Панайотов държавата е място, което човек сам създава за себе си в съчетание с даденостите, които не може да промени. Философът заявява, че страхът е изначално закодиран в човека и е нещо здравословно. Панайотов е съгласен, че в днешно време виждаме как страховете на хората биват контролирани и използвани с политически цели.
Д-р Евлоги Станчев допълва, че макар и времето да изглежда линейно и независимо от човека, личната инициатива е задължителна, за да живеем в едно нормално време. Гостът припомня, че на знаковата дата в българската история – 99-годишнина от атентата в храм "Св. Неделя" – беше поруган гробът на патриарх Неофит. Според историка този акт и последвалата немощна обществена реакция са пример за класическа липса на инициатива в българското общество.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
След световния успех на романа "История на пчелите", норвежката писателка Мая Люнде продължава своето екологично писателско пътешествие с втората част от четирилогията си – "Краят на океана". Този нов роман е не просто художествена творба, а силно емоционален и въздействащ разказ за едно от най-острите предизвикателства на нашето време – глобалният..
В залата за временни изложби "Колю Фичето" на Исторически музей – Дряново, този петък, 2 май, ще бъде открита изложбата "Иван Койчев: човекът, художникът, учителят (1905–1976)" . Събитието, което ще започне в 17:30 часа, е посветено на 120 години от рождението на видния художник, педагог и общественик, оставил значим отпечатък в културния живот на..
В поредното издание на медицинското предаване Lege Artis темата за черния дроб и неговото здраве бе отново във фокуса на вниманието. Гост в студиото беше гастроентерологът д-р Николай Цонев, който предостави ценна информация относно функцията, заболяванията и начините за поддържане на този жизненоважен орган. Според д-р Цонев черният дроб е..
В предаването Lege Artis гостува изпълнителният директор на МБАЛ “Рахила Ангелова” – гр. Перник, Емил Ненков, който сподели актуална информация относно състоянието и бъдещето на АГ отделението в болницата, както и предизвикателствата, пред които е изправено лечебното заведение. Кметът на Перник с временно решение на кризата в родилното..
Специалистите по здравни грижи желаят да станат договорен партньор на здравната каса и да се въведе стандарт по здравни грижи. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) настоява за сключване на договор между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната помощ...
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
Във всеки израз на идентичност и свобода човек може да открие парченце бунт. Ако иска да отвори очите и ушите си за него, разбира се. Да вземем например..
В поредното издание на медицинското предаване Lege Artis темата за черния дроб и неговото здраве бе отново във фокуса на вниманието. Гост в студиото беше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
