В утрешния 18 април в книжарниците влиза книгата "Планинските райони на България: Икономика и население". Тя представя детайлен анализ на социално-икономическото състояние на планинските общности в България. Автор на изследването е Димитър Събев.
По време на обсъждането си на изданието в ефира на "Нашият ден" Събев ясно изтъква, че общоприетата медийна представа за планинските райони като демографски пустини е далеч от реалността.
"Аз доказвам с безпристрастните данни на статистиката, че в демографско отношение планинските райони са по-стабилни от равнините. Завръщат се хора и това е един много отчетлив процес през последните години. Цитирам официални данни на Национални статистически институт, че за последните 12 години между 90 и 100 000 души са се изселили от град и са се заселили на село“, твърди той.
Въпреки предположенията, фактите показват, че има явен процес на обратна миграция, при който хората се изселват от градовете към селските и планински райони. Събев цитира официални статистически данни, които поддържат това твърдение, указвайки, че значителен брой хора са преместили живота си към планините в последните години.
В допълнение към демографското стабилност Събев разкрива и важната икономическа роля, която играят планинските райони. Вместо да бъдат описвани като области с ограничени икономически възможности, те на практика разполагат с разнообразен и промишлено развит сектор. Планинските райони на България не само притежават преработваща промишленост, но също така са дом на производства с висока добавена стойност, което ги прави важни играчи на европейската икономическа сцена.
"Също и икономиката на планинските райони далеч не е "малко овце, тютюн и златна мина": българските планини имат по-висок дял на преработващата промишленост от повечето европейски страни, включително и производства с висока добавена стойност", пише в описанието на изданието на страницата на издателството.
Според него е важно е да се подчертае, че привличането към живота в планините не се ограничава само до материални грижи. Въпреки трудностите, които може да предложи селският живот, хората все пак се насочват към планините в търсене на спокойствие, връзка с природата и чиста среда за живот. Така чрез анализа си Събев разкрива важността на планинските райони не само от икономическа, но и от социална и екологична перспектива.
В заключение статията подчертава необходимостта от комплексно изследване и подкрепа за развитието на планинските общности в България. Вместо да бъдат разглеждани като места на отчаяние и бедност, те трябва да бъдат разглеждани като места на потенциал и възможности, които изискват интелигентни и устойчиви стратегии за развитие.
Чуйте разговора в звуковия файл.На 20 февруари тази година Фондация "За Доброто" и МБАЛ-Добрич официално откриха изцяло обновеното детско отделение в добруджанския град. Това се случва по проекта на Фондацията, наречен "Светулка". Ремонтът е на стойност около 550 000 лева и се случва благодарение на много различни дарители – както институции и организации, така и на частни лица. Как..
Най-големият враг на съвременната демокрация е нарушаването на човешките права. Използвайки ксенофобията, нацизмът извърши едно от най-големите престъпления на ХХ век, довело до унищожаването на милиони хора. Крачката от погазване на правата на една група хора към това, правата на друга група и на всеки отделен човек да бъдат погазени, е понякога..
Гост в рубриката "Тийнейджърът в мен" е Емил Джасим . Той е учител по история и създател е на платформа за тийнейджърски каузи "Репортийн". Активист за квалификацията на учителите и въвеждането на иновативни образователни методи, човек с отношение и личен граждански ангажимент към съдбата на България. Емил гостува в "Тийн Тайм" в навечерието..
Тормозът и насилието на работното място са сериозни проблеми, които изискват спешно внимание. Утре ще се проведе конференцията "Тормоз и насилие на работното място: да нарушим мълчанието", където ще бъдат представени резултатите от съвместно проучване на Фондация "Фридрих Еберт" и КНСБ. Повече информация за изследването и самото събитие ще бъде..
Възможно ли е в България да съществува енергиен кооператив, в който хората сами произвеждат нужната им електроенергия и дори продават излишъка? А още по-важният въпрос – могат ли българите да се обединят около такава идея, при положение, че дори в рамките на етажната собственост често не постигаме съгласие? STEM и соларни технологии:..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg