Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пролетно турне на д-р Джина Дундова-Панчева

д-р Джина Дундова-Панчева
Снимка: личен архив

На планетата живеят около 400 000 растения, но някои от тях са застрашени от изчезване и е необходимо да се научим да ги пазим, защото всичко на нашата Земя е взаимно свързано и всяко живо същество – потребно, сподели в предаването "Следобед за любопитните" д-р Джина Дундова-Панчева. 

"Цветята имат различна продължителност на живот, някои живеят само една година, а други са двугодишни или многогодишни, – споделя д-р Панчева. – Те имат различна нужда от топлина и влажност, както и от светлина. Затова на различните места по света, с различен климат, живеят различни видове. Някои растат дори в пустините, въпреки че там е сухо и няма вода. 

Нашата прекрасна България е изключително богата на диви цветя и природата е вълшебна", категорична е д-р Панчева. 

А производството на ароматни маслодайни рози прославя България по целия свят. За цветята и буквите е част от поредицата "Умни книжки". След като в стихове д-р Джина Дундова-Панчева, разказа за птиците и рибите, дойде ред на цветята. Те правят света, според нея, толкова красив и вълшебен с присъствието си, а техният аромат и приказни цветове ни правят щастливи. 

В стихове лекарката - поетеса е вградила интересни факти за тридесет цветя (толкова са буквите в нашата азбука). Това прави детското пътешествие в света на цветята и на буквите чрез новата книга на д-р Джина Дундова-Панчева.

Повече за това пътешествие в света на цветята можете да научите от разговора на Ани Костова с д-р Джина Дундова-Панчева в предаването "Следобед за любопитните".

Снимки – личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10