Летящата поезия на Росен Карамфилов

Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя", говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество."

Илюстрациите в книгата са неотпечатвани досега рисунки на бащата на поета – Кольо Карамфилов.

В "Артефир" Карамфилов споделя част от своя мироглед и емоционален свят. Поетът вярва, че всеки човек трябва да живее по начин, по който да остави следа след себе си. "Най-голямата заблуда на хората е, че имат време. Ако тази заблуда изчезне, всичко ще си дойде на мястото", смята той.

"Исках да направя тази книга пореден универсум и през моите състояния и моите преживявания да разкажа общовалидни неща. Ние наистина се раздаваме понякога до изхабяване – просто човек така е устроен", казва Карамфилов, за когото единственият възможен, най-пълноценен език е поезията. Чрез поезията той изразява духа, който е по-силен от тялото.

Именно духът е и свързващата нишка между поета и неговия баща. По думите на Карамфилов книгата е едно завършено и неразривно тяло – симбиоза от текст и илюстрации. Рисунките, които допълват текстовете, са рисувани от Кольо Карамфилов, а днес синът му открива отражение на вътрешния си свят в тях.

Книгата се разпространява само тук:

Целия разговор чуйте в звуковия файл: