Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май.
В своя коментар в предаването "Нашият ден" проф. Тодор Кантарджиев посочи, че обстановката е нормална и свързана с наличието на "магарешка кашлица сред доста детски колективи". Той поясни, че тази ситуация частично е резултат от липсата на неизвършваните реимунизации на децата, които се правят планово според държавния задължителен ваксинационен календар с цел поддържане на оптимална имунна защита.
Професор Кантарджиев добави, че при циркулация на бактериите в обществото е възможно ваксинирани възрастни, ваксинирани с имуногенни ваксини преди много години, да станат носители или да прекарат заболяването леко. Той подчерта, че това не следва да предизвиква паника, а по-скоро трябва да се разбере. Според него, ако главният здравен инспектор, доц. Ангел Кунчев, докладва на министъра за необходимостта от въвеждане на епидемична ситуация в определени области или в цялата страна, това ще позволи на министъра да предприеме бързи действия, включително промени в имунизационния календар и насърчаване на имунизация срещу конкретното заболяване.
"Ако има епидемична ситуация, министерството може много бързо да достави необходими допълнителни ваксини и реактиви за диагностика. В момента най-важното са реактивите за диагностика за PCR", посочи той.
"Трябва да се знае, че антибиотиците са средството за лечение на коклюш според Европейския център по контрол на заболяванията, където се казва, че ако антибиотикът се даде рано, кашлицата ще бъде много кратка. Антибиотик може да се даде и за профилактика. Ако в един клас има болно дете, на другите деца може да се даде макролиден антибиотик. Така ще се ликвидира носителството в носа и гърлото на тези деца и няма да имаме още десетки заболели“, съветва проф. Кантарджиев.
В отговор на въпроса дали е необходимо намаляване на възрастта за поставяне на първа ваксина срещу коклюш, професорът отбеляза важността на това, хората които ще се грижат за новороденото, да бъдат ваксинирани.
В предаването той обясни още, че преди 20 години се е използвала целоклетъчната ваксина, която предизвиквала по-напрегнат имунитет, но също така и странични ефекти като болка и температурни реакции. В момента на пазара има само ацелуларната ваксина, която, въпреки че не предизвиква тези странични ефекти, има по-краткотраен имунитет. Той завърши разговора с това, че ваксинираните преди 10 години хора, могат да станат носители на вируса, но няма да имат тежки прояви на кашлица и инфекция.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно наследство на България и цели да възвърне интереса към митичните същества от родната митология. Организира се за втора поредна година, като тазгодишната тема е "Змей, ламя и хала". Повече за..
В Ловеч ще бъде представена картината "1331 – България ни чака", посветена на цар Иван Александър и възстановяването на престижа на България , коментира кметът Страцимир Петков в ефира на "Нашият ден". Творбата представлява съвременен еквивалент на фотографски кадър, запечатал сцена от живота на ловешкия деспот Иван Александър – а именно моментът, в..
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg