От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет.
Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на университета, споделя в "Нашият ден", че цикълът лекции се е радвал на много голям интерес и е довел до оживени дискусии. Дискусионно звучи и заглавието на неговата лекция "Непреходната култура и културата на прехода".
Въпроса дали нещо преходно като времето може да роди нещо непреходно, професорът нарича привиден парадокс. "Около него се върти цялата моя лекция. Аз се занимавам с това дали тези 35 години, които минаха, оставят някакви значими наследства и как ние можем да преценим тяхната значимост. Постижения безспорно има – като започнем с "Букъра" на Георги Господинов, романите на Милен Русков, музикалните постижения на Георги Арнаудов, направеното от Недко Солаков и Андрей Даниел в изобразителното изкуство. Въпросът е дали единствено постиженията правят тази непреходност. Онова, което остава "класическо", което ще бъде вечно съвременно и в други времена, не зависи само от постиженията, а и от отношенията между публиката и творците", казва професорът. Проф. Кьосев определя постиженията като "събития между твореца и публиката" – публиката участва в процеса на "смислопроизводтсво", тя създава шедьоврите.
В работата си професорът анализира публиките на прехода и тяхната културна компетентност. Според проф. Кьосев публиките в България се променят в една недобра посока. Това се дължи на комерсиалната популярна култура, хиперболизирана от времето на постсоциализма. Тази култура почти изцяло е изтласкала по-сериозната, а и по-претенциозната култура. Професорът обръща внимание, че още в социалистическо време музикалните, литературни, архитектурни и художествени постижения са маргинализирани, тъй като културата е говорила на идеологизиран, отблъскващ народа език.
Към днешна дата проф. Кьосев наблюдава все по-сериозно капсулиране на всяка профилирана публика. "Отсъства така наречената "образована публичност", заявява професорът.
В последните 14 години проф. Кьосев ръководи изследване, озаглавено "Читателски практики в България". То се занимава с прехода от печатна към дигитална медия, с читателската култура, с компетентностите на читателите. Това, което се наблюдава в тази сфера, по думите на професора, е приложимо и в останалите културни области.
Проф. Кьосев споделя, че за съжаление наблюдава една ерозия на културната компетентност, която не съдейства на големите постижения да се превърнат в големи, "класически" творби.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"В културната медийна ниша "Умно село" е най-доброто постижение на българските телевизии", казва Георги Лозанов, а Жана Попова определя поредицата като "незабелязаното в забележителните личности". Самата поредица от портрети на едни от най-важните фигури от нашия културен живот се превърна в култова и любима за зрителите на БНТ, но за съжаление..
Многобройните почитатели на един от най-добрите водещи в БНТ могат да се срещнат и да разговарят с Георги Ангелов на живо, но преди всичко за неговата работа като блестящ преводач от френски език. Около 55 заглавия, сред които писатели като Антоан дьо Сент-Екзюпери, Жан Жьоне, Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Жорж Батай, Мишел Турние, Исмаил Кадаре,..
Галерия Little Bird Place представя новата самостоятелна изложба на художника Любен Домозетски "Градината на удовоствията". Експозицията е интересна и сложна връзка между неговата отдаденост на природата, като източник на идеи, и съвременната картина – като визуална същност. Изложбата включва предимно живопис и негови илюстрации на същества от..
На третия етаж на Художествената галерия "Христо Цокев" в Габрово вече са наредени артистичните проекти на участниците в биеналето за съвременно изкуство - "Временен баланс - непрестанни трусове". Неговото четвърто издание е чисто кураторски проект, който изследва младежките арт групи и техните прояви в българското културно пространство. През..
Писателката и драматург Теодора Димова е избрана за член-кореспондент на БАН, стана ясно преди няколко дни. Димова е сред най-успешните съвременни автори у нас, лауреат на кампанията на Българското национално радио "Посланици на културата" . В своите романи "Емине", "Майките", "Поразените" и "Не ви познавам" Димова съумява да пречупи историческите..
В предаването "Lege Artis" беше обсъдена темата за имунната система през есента, като специалистите по вирусология предупредиха за предстоящ бум на..
Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато. В "Нашият ден" чуваме гласовете на граждани и представители на местната власт, както и..
На 3 октомври от 18.00 ч. в Конферентната зала в Ректората ще се проведе Кръгла маса "Съвременна доминиканска литература". Събитието се провежда в рамките..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
