Какъв днес е публичният глас на обществото?

Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор". Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото той е този, който иззема функциите на професионалната журналистика и започва шумно да "осведомява", без да знае или без да го интересува, че професията на журналиста има правила и етични норми, които задължително трябва да се спазват. Новият публичен "дезинформатор" не се интересува, че идеята за свободата на словото никога не е включвала лъжи, нито пък знае, че ако не получи отговори на въпросите: Кой? Кога? Какво? Как? Защо?, то нищо не е направил.

Но пък хората го следват и го харесват? Тогава?

Силвия Недкова е гост на "Мрежата" на програма "Христо Ботев" и коментира още:

Що за птица е гражданският журналист

"Опитах се да дам определение на това явление  през идеята за "гражданския ред", която е популярна. Това е онова, което един обикновен човек може да направи, за да защити правата си, когато няма кой друг да го направи. И мисля, че представата за гражданските журналисти е пряко свързана с това – хората да вземат в ръце живота си, нооо тази представа, по-скоро и в крайна сметка, е свързана с един друг проблем и това е пълната липса на професионализъм и на уважение към него не само в сферата на журналистиката. 

Гражданският журналист е рожба на интернет и социалните мрежи, най-вече. Той е отглас на това, че всеки може да каже нещо и че правото на мнение се превърна не просто в свещена крава, т.е. мнението е свещено, независимо дали е вярно или не, дали се основава на факти или не. Оттам гласовитите хора, които наистина обичат да изразяват позиция, възприеха себе си като глас на обществото. И обществото започва да ги приема като свои гласове на истината, защото, когато много пъти ти повтарят нещо, то започва да се превръща в истина. И така бавно и полека стигнахме до етапа, в който гражданските журналисти, тези, които изникват без професионално отношение от масите и от гражданството, станаха по-известни, по-гласовити, по-чуваеми, по-влиятелни от истинските журналисти."

Да следваш харизматични хора

"Това не е лошо, но казвам, че е опасно обаче, защото журналистиката в същността си признава за свой Бог фактите. Гражданските журналисти не знаят тази основа на журналистиката или са я забравили, или общата липса на медийна грамотност в цял свят, пак под влияние на социалните мрежи, става все по-естествено нещо и фактите не са Богът на гражданските журналисти. За тях е без проблем да ги изкривят в посока на собствената си позиция и да си играят с тях както искат – да казват лъжливи факти, да си измислят. Те могат да бъдат публицисти и да коментират, но това е съвсем друго нещо. Журналистиката се опира на факти, а фактите са свещени и има етика, която ние, журналистите, спазваме и която е задължителна, за да бъдеш журналист, и това е професионалната етика, която не важи за гражданските журналисти, за съжаление."

Разочарованието от професионалната журналистика

"Това е съвсем основателно. Отегчаваме се много бързо от много неща, отегчаваме се от по-дълъг текст, дори. Но разочарованието е обяснимо, защото истинските журналисти вече нямат трибуна, истинска. В телевизиите, не само у  нас, а навсякъде, важи правилото: "Който плаща, той поръчва музиката", в онлайн медиите гласовете са така смесени, че не можеш да различиш истинската медия от фалшивата медия и целенасочено се прави да е така, печатни медии вече почти няма, по радиото слушаме музика, ако не е "Хоризонт" или "Христо Ботев"... И всъщност, къде да се изяви истинската журналистика, която хората да припознаят като своя? Просто няма трибуна."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.