Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност, деновациите, тези технологични маловъведения, имат потенциал да влошат състоянието на обществото и да създадат застой в икономическото развитие. Разговорът с Леона Асланова, един от организаторите на предстоящата 11-а Академия за иновации в ефира на "Нашият ден", разкрива значението на иновациите за обществото и икономиката, както и предизвикателствата пред тях.
Събитието "Академия за иновации" се явява като важен форум за насърчаване на предприемаческите умения сред студентите и подкрепа на техните бизнес идеи. През 2024 година, това партньорство се разширява с участието на 16 български университета и 7 бизнес организации, които съфинансират организацията и провеждането на събитието.
Асланова споделя, че основната цел на "Академията за иновации" е да се превърне в център за споделено знание между университетите в страната, вземайки за пример иновационните центрове на университетите от бръшляновата лига. Събитието, което започва през 2014 година с университет в София, прерасна в национален проект, подкрепян от широк кръг от университети и партньори.
В интервюто си Асланова пояснява същността на иновациите като нещо, което променя облика на икономиката и обществото. Тя подчертава разликата между иновация и изобретение, като иновацията се отличава с реализация на пазара и масово приложение, докато изобретението може да остане само концепция. Примерите, които Асланова дава, отразяват как иновациите, като пералнята, кафе машината и други, променят ежедневието ни.
От друга страна, деновациите представляват технологични подобрения, които не непременно водят до подобрение на живота или икономиката. Въпреки че цифровизацията и новите технологии ускоряват процесите, те също така могат да донесат вреди и замърсявания на околната среда. Асланова предупреждава за необходимостта от внимателно балансиране на иновациите и технологичните напредъци, за да се гарантира, че те служат на обществото.
В заключение Асланова призовава за по-голямо доверие в обществото и консолидиране около общи цели за цялата държава. Само по този начин нововъведенията могат да бъдат по-лесно приети и да имат реален положителен ефект върху обществото. Необходимо е да се докажат ползите от иновациите и да се направи видимост на техните ползи в ежедневието на хората. В противен случай рискуваме да бъдем затънали в застоя и регреса, вместо да се движим напред към по-добро бъдеще чрез иновациите.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
