Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката

В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде видяна до о 7-и май.

Ученическите години на д-р Стайко Стайков преминават последователно в началното училище и в Главното петокласно училище в град Татар Пазарджик. По спомените на Кимон Георгиев, негов съученик, Стайко е бил един от най-способните и ученолюбиви ученици. През 1899 г. завършва 6-и клас в Мъжката гимназия в Пловдив. Откроявал се сред съучениците си със знанията, но и с благия си и весел характер. На прага на новото хилядолетие, през 1900 г., Стайко завършва 7-и клас в Държавната мъжка гимназия в София с отличен успех.

През август 1900 г. постъпва на работа в Централната метеорологическа станция на длъжност временен пресметач. Работата в станцията завладява и увлича 18-годишния младеж. Той проявява интерес в изучаването и анализирането на климатичните особености на страната и отделните ѝ райони, земетръсните области, техниката на измерване – дейности, за които са необходими системни наблюдения и много знания, уточнява Леда Петкова.

Стайко Стайков усвоява френски, немски, английски и италиански език, за да може да чете материали, свързани с научните му интереси. Дори започва да учи и японски език, защото голяма част от световните изследвания са на японски.

Подробности за живота и постиженията на д-р Стайко Стайков, можете да чуете от разговора на Ани Костова с Леда Петкова в предаването "Следобед за любопитните".

Снимки – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10