В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде видяна до о 7-и май.
Ученическите години на д-р Стайко Стайков преминават последователно в началното училище и в Главното петокласно училище в град Татар Пазарджик. По спомените на Кимон Георгиев, негов съученик, Стайко е бил един от най-способните и ученолюбиви ученици. През 1899 г. завършва 6-и клас в Мъжката гимназия в Пловдив. Откроявал се сред съучениците си със знанията, но и с благия си и весел характер. На прага на новото хилядолетие, през 1900 г., Стайко завършва 7-и клас в Държавната мъжка гимназия в София с отличен успех.
През август 1900 г. постъпва на работа в Централната метеорологическа станция на длъжност временен пресметач. Работата в станцията завладява и увлича 18-годишния младеж. Той проявява интерес в изучаването и анализирането на климатичните особености на страната и отделните ѝ райони, земетръсните области, техниката на измерване – дейности, за които са необходими системни наблюдения и много знания, уточнява Леда Петкова.
Стайко Стайков усвоява френски, немски, английски и италиански език, за да може да чете материали, свързани с научните му интереси. Дори започва да учи и японски език, защото голяма част от световните изследвания са на японски.
Подробности за живота и постиженията на д-р Стайко Стайков, можете да чуете от разговора на Ани Костова с Леда Петкова в предаването "Следобед за любопитните".
Снимки – БГНЕС
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...
По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика. Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати..
Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от ловно-рибарските сдружения в Етрополе и Бойковец. Надали някой ще се учуди, че за събитието първи, още в петък, пристигнаха водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски. Те..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
