В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде видяна до о 7-и май.
Ученическите години на д-р Стайко Стайков преминават последователно в началното училище и в Главното петокласно училище в град Татар Пазарджик. По спомените на Кимон Георгиев, негов съученик, Стайко е бил един от най-способните и ученолюбиви ученици. През 1899 г. завършва 6-и клас в Мъжката гимназия в Пловдив. Откроявал се сред съучениците си със знанията, но и с благия си и весел характер. На прага на новото хилядолетие, през 1900 г., Стайко завършва 7-и клас в Държавната мъжка гимназия в София с отличен успех.
През август 1900 г. постъпва на работа в Централната метеорологическа станция на длъжност временен пресметач. Работата в станцията завладява и увлича 18-годишния младеж. Той проявява интерес в изучаването и анализирането на климатичните особености на страната и отделните ѝ райони, земетръсните области, техниката на измерване – дейности, за които са необходими системни наблюдения и много знания, уточнява Леда Петкова.
Стайко Стайков усвоява френски, немски, английски и италиански език, за да може да чете материали, свързани с научните му интереси. Дори започва да учи и японски език, защото голяма част от световните изследвания са на японски.
Подробности за живота и постиженията на д-р Стайко Стайков, можете да чуете от разговора на Ани Костова с Леда Петкова в предаването "Следобед за любопитните".
Снимки – БГНЕС
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
