Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е, едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са достатъчни! Така е и според Националната мрежа за децата. Миналата седмица НМД представи своя "Бележник 2024". От 13 години насам тя прави това, а от 2012 г. до сега за пръв път оценката, която постави на държавата, е над средната. Не много, но все пак... За крайната оценка във всички 9 области, в които институциите бяха оценени; за това кои бяха специално наблюдаваните области и какви са изводите, които анализът показва. За всичко това в "Познати и непознати" разговаряхме с Георги Богданов, изп. директор на НМД; проф. д-р Нели Петрова, председател на УС на Института за социални дейности и практики (ИСДП), и с Надежда Цекулова от НМД, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница.
"За 13 година издаваме този бележник и тази година общата оценка е най-висока – 3.59. Всъщност тази оценка се дава от много хора – специалисти, професионалисти, деца и млади хора, които участваха – над 3200 души. Този бележник показва какъв е напредъкът на държавата, или има ли регрес в някои от областите. Но има и области, в които има напредък" – каза Георги Богданов. Останалата част от общия му анализ чуйте в звуковия файл
Една от специално наблюдаваните от НМД области е грижата на държавата за Детското здраве. Миналата година в тази област държавата получи оценка 2.98. Основен аргумент за тази ниска оценка беше фактът, че липсва цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване, на който да се базира заданието за изграждане на Национална педиатрична болница. Тази година оценката в област Детско здраве е среден 3.49 …
Какво е направила държавата, за да повиши с 51 стотни успеха си – за това разговаряме с Надежда Цекулова - от НМД, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница. "Това се дължи на няколко стъпки, които бяха направени от институциите – от една страна. За съжаление те бяха доста мудни и затова оставаме пак в средната оценка".
За проблемите в сектор здравеопазване и за изграждането на Национална детска болница разговорът продължи с проф. Нели Димитрова и Георги Богданов. "В здравеопазването има системен проблем, който е свързан с необходимостта в центъра да се постави в центъра човекът, а не медицинската дисциплина. Необходим е холистичен подход. Основният проблем е липсата на концепция за детското здравеопазване. Ние много работим с деца-жертви на престъпление и на насилие и там имаме трудности със съдебно-медицинската експертиза." – каза проф. Петрова. "Не е въпросът да открием една болнична сграда. Важно е какво ще се случва в тази болница. Като НПО-та ние накарахме държавата да мисли за тази болница извън сградата. Да мисли за кадрите, кого и как ще лекуваме там, ще се допитва ли до децата, до родителите; как тази болница ще комуникира с останалите от страната. Това са ключови въпроси. Важно е да си зададем и въпроса по какви стандарти ще се работи там." – добави Георги Богданов. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.
Миналата година Бележника на НМД – в област Правосъдие за деца, членовете на Мрежата поставиха оценка 3.52. В Бележник 2024 тази оценка е 3.77. Според проф. Нели Петрова, председател на УС на ИСДП , – "Основната причина за този, макар и минимален напредък, са законовите промени по отношение на децата, жертви на престъпление или по отношение на децата, заподозрени в извършване на престъпление. Тези изменения са свързани с малко по-успешното транспониране на европейските директиви."
В края на предаването Георги Богданов обобщи и изводите, които се налагат от направените анализи на работата на държавните институции.
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
"Детето и психоанализата" е първата тема, около която се събират професионалисти и съмишленици преди 15 години. Опитът и идеите на знаменитата френска психоаналитичка с особена грижа и подход към децата е вдъхновение и отправна точка за търсене на съвременни и приложими у нас начини за работа с деца, а по-късно и с бебета. Преди 10 години в София е..
За дванайсети път в Бургас се проведе Международния литературен младежки фестивал "Приятелството – смисъл и спасение", посветен на спасяването на българските евреи. Фестивалът не просто вдъхновява младите хора да творят – той ги учи да помнят, да се вглеждат в историята и да отстояват ценности като солидарност, смелост и човечност. Част от него..
"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може.", пише проф. Александър Кьосев в предговора, като ни подготвя за среща с нестандартно четиво, в което се убеждаваме сами, прелиствайки страниците му. Трудно е да се определи жанрово, още по-малко възможно е да се открие системността, присъща на едно научно изследване...
Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg