Как професионалното битие се отразява на човешката ни същност? Колко е важно да знаем кои сме и да откриваме смисъл в работата, която извършваме? Оставят ли работните ни часове място за каузи, етика и личен живот – разговор в "Нашият ден" със социолога Милена Статева.
По думите на Статева трудът е това, което ни отличава от животните – способността да бъдем съзидателни и да творим. Междувременно трудът често ни подлага на слугинаж и води до обезчовечаване, тъй като все по-голяма част от живота ни в днешно време преминава в работа.
Статева открива смисъл в труда, който извършва, и това крепи ежедневието ѝ. За съжаление стресът, редовните сблъсъци с несправедливостта, продължителността на работните часове водят до психосоматични физически проблеми, споделя социологът.
Според Статева най-високата цена в наши дни плащат близките хора, нашите семейства, тъй като трудът отнема от пълноценните преживявания с тях. "Голямата битка с работодателите не е толкова за това как да съхраниш просто себе си, а за това как да съхраниш взаимоотношенията си", смята гостът.
Статева е на мнение, че в стремежа си към развитие човешкото общество всъщност се е върнало към късния XIX век, когато натискът върху работещите в условията на индустриализация е грандиозен. Социологът разказва, че в следствие на Втората световна война човечеството сякаш осъзнава най-страшните страни на капитализма, бюрокрацията, дехуманизацията и индустриализацията. Така постепенно следвоенното поколение успокоява темповете на труда и съществуването в един стремеж към по-добър свят. Тази тенденция остава устойчива до 80-те години на ХХ век, когато обществото започва отново да се самозабравя, тъй като споменът за най-тежката травма е избледнял, по думите на Статева.
"Отново хората са си повярвали, че егото може да владее и човекът е най-голямото постижение на природата. Това води до унищожаване на природата и експлоатацията на хората. Самозабравили са се определени класи и прослойки, които разполагат с властта и ресурсите и арогантно живеят в балон, в който нямат досег с материалния и морален свят", заявява гостът. Печалбата се е превърнала в самоцел, смята Статева и изтъква, че в последните 20 години са заграбени огромни ресурси, като за хората не са останали достатъчно средства за оцеляване.
"Вече не работим, за да се развиваме, за да творим, за да съзидаваме, а за да свързваме двата края", обобщава Статева и допълва, че работата без сърце, душа и смисъл на практика наподобява робството. Описаната нерадостна картина води до ръст на сърдечно-съдовите заболявания, инфарктите, психичните и хранителни разстройства и депресивните състояния, обръща внимание Статева.
По думите на Статева консуматорството и аскетизмът не си противоречат в същността на капитализма. Социологът дава пример с теорията на Макс Вебер, в която се откроява пряка връзка между аскетизма в протестантската етика и поддържането на капиталистическия пазар. Идеята е работникът да подхожда пестеливо към нуждите си от комфорт и материални блага, но да консумира достатъчно стоки, за да поддържа пазара. Човекът с подобно мислене се превръща в своеобразен роб, който дори се срамува да пожелае повече от това, което му се полага, заявява Статева.
Статева споделя, че е изчислила размера на заплатата, която в днешните икономически условия би била достатъчна за един сигурен, пълноценен, балансиран, психически и физически безопасен начин на живот, а резултатът звучи повече от нереалистично – 12 000 лв. В момента хората дори не могат да покриват базисните си нужди и живеят благодарение на кредитната система, казва социологът. Държавата, която навремето е била люлка на големи интелектуалци, днес е люлка на служителите в колцентрове, смята гостът.
Според Статева идеята на днешния празник е в това работниците да празнуват смисъла, който носят на света. "Не мисля, че е редно да се превръщаме в слугинажа на развития свят. Мисля, че нашите деца трябва да имат възможност за смисъл и реализация, за да работят за по-добър свят", казва тя.
На въпроса дали има връщане назад, Статева отговаря, че обществото трябва да се завърне към добри практики, които днес звучат като утопии за бъдещето – грижовен труд, мануален труд, политически труд. "Не може да работиш 8 часа и после още 8 часа да бъдеш активист за един по-добър свят", казва гостът.
Статева намира корена на проблема в това, че неолибералният капитализъм е усвоил политическата философия на Блеър за "третия път". Този тип политика отказва да финансира комуналните услуги, развитието на обществото в социален и хуманитарен аспект и прехвърля тази отговорност на доброволците в неправителствения сектор. Според Статева младите активисти до такава степен са интернализирали тази реторика, че осъждат всички, които вземат пари за политически труд. Същевременно политическият труд е съзидателен и необходим за обществото, заявява социологът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 17 април Иво Инджев ще представи новата си книга "Остродумия". И макар да беше поканен в "Мрежата", като добър познавач и анализатор на конфликтите в Близкия изток, нямаше как да не поговорим за него самия, като за остродумец, и за това какво съдържа новата му книга: " Това е представителна изва д ка от 10 000 лични публикации в личния ми..
Село Меляне е на брега на река Огоста, в непосредствена близост до Лопушанския манастир. То е и родното място на художника и дърворезбар Чавдар Антов, който създава в сградата на училището Център за изкуство, занаяти и етнография "Училището". В миналото село Меляне е известно с производството на бъчви, а днес посетителите му търсят да се..
Тържественият вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим е един от най-обичаните и почитани празници в християнския календар, който се празнува с различни обичаи и традиции в различните християнски деноминации. Какви ще научим днес, но при всички тях празникът е време за радост и размисъл, свързано с последните дни от земния живот на Иисус Христос..
Всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право наред с иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, да поиска премахването ѝ от собственика на електронното издание. Изданието "Дефакто" цитира решението на ВКС по касационна жалба на съдия..
Село Писарово се намира в община Искър, плевенска област и в него живеят над 800 човека. Селото е с дълга история, обявено е за населено място преди повече от 450 години. Тогава името му било Пецин ров, след това Пецерово, а по-късно след освобождението – Писарово. Църквата в селото носи името на св. Параскева. По предания на жителите през..
Как да отразяваме човешки трагедии и смърт, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова ,..
Книгата "Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г." с лекции на Иван Шишманов (1862-1928) излезе скоро на български език, след като в Германия се..
В епизод 586 "Трамвай по желание" представя на своята публика прочутия в САЩ и по света български художник Рос Росин. Конкретен повод за вниманието към..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
