Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране". Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация "Александър фон Хумболт" и председател на Хумболтовия съюз в България. Основните ѝ научни интереси са в областта на молекулното моделиране на биологично активни съединения, лекарствения дизайн и изчислителната токсикология.
Пионер за страната и създател на първата група в БАН, занимаваща се с такива изследвания. Автор и съавтор на над 150 научни публикации, цитирани над 2450 пъти. Била е ръководител, участник и консултант в над 20 национални и международни проекти. Води курсове по in silico лекарствен дизайн в магистърски програми на Софийския университет и към Центъра за обучение на БАН, чела е лекции в университетите "Дидро" в Париж – Франция и в Бон, Германия, била е ръководител и консултант на 7 докторанти. Има редица награди, сред които за най-добър учен в областта на биологическите науки на СУБ. Носител е на Ордена за заслуги към Федерална република Германия "Кръст за заслуги на лента".
"Аз и моите колеги в своята работа, се опитваме да разберем как структурата на определени съединения повлиява техния ефект, тъй като структурата определя функцията, – казва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Илза Пъжева. – Биологично активните съединения, както показва и името им, имат значение и ефект за живите организми. Такива биологично активни съединения са лекарствата, добавките и всяка храна, а то може да бъде полезно или вредно за човешкия организъм, това е работата на огромна група учени. Ние се опитваме да разберем защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм, – уточнява проф. Пъжева. – Създаването на нови лекарства е дълъг и скъп процес, на практика това преминава през различни етапи и най-скъп е клиничното изпитване, а България няма ресурсите за този последен етап и за това нашите учени работят върху първата част на този процес", обобщава тя.
"Изкуственият интелект е пробивът в нашата сфера през последните години, въпреки че ние го използваме отдавна от средата на миналия век, заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пъжева. – Той подпомага учените в сферата на "хомоложното моделиране", когато имаме първичната структура на белтъка и въз основа на нея, вие предсказвате неговата тримерна структура, защото взаимодействията се изпълняват на ниво тримерни структури. Това всъщност е много мощно оръжие в ръцете на хората, които разработват лекарствени средства. Този изкуствен интелект подпомага именно създаването на тези триизмерни структури и улеснява научната работа. Въпреки развитието на изкуствения интелект, той не би могъл да измести човека, защото всичко зависи от данните с които той работи т.е. това, което хората му подават, това ще бъде онова, което той генерира и от там – до каква степен онова, което той генерира, е правдоподобно, зависи от данните, които са му подадени", разяснява проф. Илза Пъжева.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Илза Пъжева в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Личен сайт на проф. Радостина Александрова
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица. Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва..
Навярно повечето от нас, особено принадлежащите към поколенията над 30 години, ще разпознаят у себе си признаците на напрежение, тревожност и дискомфорт пред непрекъснато обновяващите се технологии, средства за комуникация и технологични изобретения. Е, оказва се, че това състояние си има име, а вече се търсят и популяризират стратегии и методи за..
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат..
Около 17 % от населението на България страда от диабет по данни от последния национален скрининг, проведен през 2024 година. На 14 ноември отбелязахме..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
