Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране". Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация "Александър фон Хумболт" и председател на Хумболтовия съюз в България. Основните ѝ научни интереси са в областта на молекулното моделиране на биологично активни съединения, лекарствения дизайн и изчислителната токсикология.
Пионер за страната и създател на първата група в БАН, занимаваща се с такива изследвания. Автор и съавтор на над 150 научни публикации, цитирани над 2450 пъти. Била е ръководител, участник и консултант в над 20 национални и международни проекти. Води курсове по in silico лекарствен дизайн в магистърски програми на Софийския университет и към Центъра за обучение на БАН, чела е лекции в университетите "Дидро" в Париж – Франция и в Бон, Германия, била е ръководител и консултант на 7 докторанти. Има редица награди, сред които за най-добър учен в областта на биологическите науки на СУБ. Носител е на Ордена за заслуги към Федерална република Германия "Кръст за заслуги на лента".
"Аз и моите колеги в своята работа, се опитваме да разберем как структурата на определени съединения повлиява техния ефект, тъй като структурата определя функцията, – казва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Илза Пъжева. – Биологично активните съединения, както показва и името им, имат значение и ефект за живите организми. Такива биологично активни съединения са лекарствата, добавките и всяка храна, а то може да бъде полезно или вредно за човешкия организъм, това е работата на огромна група учени. Ние се опитваме да разберем защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм, – уточнява проф. Пъжева. – Създаването на нови лекарства е дълъг и скъп процес, на практика това преминава през различни етапи и най-скъп е клиничното изпитване, а България няма ресурсите за този последен етап и за това нашите учени работят върху първата част на този процес", обобщава тя.
"Изкуственият интелект е пробивът в нашата сфера през последните години, въпреки че ние го използваме отдавна от средата на миналия век, заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пъжева. – Той подпомага учените в сферата на "хомоложното моделиране", когато имаме първичната структура на белтъка и въз основа на нея, вие предсказвате неговата тримерна структура, защото взаимодействията се изпълняват на ниво тримерни структури. Това всъщност е много мощно оръжие в ръцете на хората, които разработват лекарствени средства. Този изкуствен интелект подпомага именно създаването на тези триизмерни структури и улеснява научната работа. Въпреки развитието на изкуствения интелект, той не би могъл да измести човека, защото всичко зависи от данните с които той работи т.е. това, което хората му подават, това ще бъде онова, което той генерира и от там – до каква степен онова, което той генерира, е правдоподобно, зависи от данните, които са му подадени", разяснява проф. Илза Пъжева.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Илза Пъжева в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Личен сайт на проф. Радостина Александрова
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда. "По-скоро съм човек, който обича да прекарва времето си извън града. Чувствам се добре в големия град, харесвам София и за мен тя е един от най-красивите градове на света. За някои хора София..
"Живели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден …" Така започва една от приказките, които сме слушали безброй пъти в детството си и които на свой ред слушат децата ни. Отново и отново, без да ни омръзне. И сега, когато в..
Мизофонията е състояние, свързано със силна чувствителност към определени звуци – мляскане, сърбане, хрупане и др. И ако при една група от хора тези звуци са просто неприятни, при онези, които преживяват състоянието, те водят до избягващо поведение, неприязън, дори агресия. Психологът Виктор Георгиев е един от малкото специалисти в България, които..
Позната фраза или поговорка, в която има и мъдрост, и истина. Най-сетивният и раним орган в човешкото тяло, грижата за неговото опазване и здраве до дълбока старост, бяха в основата на съботния ни разговор. Който, всъщност, премина през изкуството и реалността, заключен между фразите "ти имаш страхотни очи" и "два диоптъра далекогледство". Гост..
От историята знаем, че в миналото жените често са ограничавани само до изпълняване на домакински задължения и грижа за децата и нямат същите образователни..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Вокали в съзвучие с акустични китари и цигулка, авторски песни – любими на хора от различни поколения. Стил в интерпретация на жанра изпята поезия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
