Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са българите като родители

Снимка: unipress.bg

"Българският национален характер се е изменял много през годините. Това, което народопсихолозите са систематизирали още в началото на миналия век, обаче можем да открием и до ден-днешен." – казва д-р Диана Андонова, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и автор на изследването "Националните културни особености в контекста на моделите на възпитание в детството".

"Страхът от поемане на рискове, страхливост и подозрителност е една от характерните черти на българските родители. Това съвпада и с индекса на избягване на несигурността. На детските площадки у нас и в Германия може ясно да се види разликата."

Съвременните родителски стилове могат да се разделят на три големи  групи– авторитарен, авторитетен и либерален. Много от българските родители се определят като авторитетни, което е и най-балансираната категория. В нея родителят е последователен в своите изисквания, забрани и позволения. Либералният стил позволява твърде много власт на децата и липса на граници, а авторитарният поставя на преден план само мнението на родителя.

Според изследването на Диана Андонова социалните мрежи и новите технологии, влияят сериозно на родителството. "Много майки прекарват време в социалните мрежи, влиянието на западната култура е голямо. Придобиваме черти на американските родители, защото инфлуенсърите, които се следят, масово са такива. За съжаление оттам идват и много негативни родителски практики."

Наболелият проблем с екранната зависимост също е засегнат в изследването. Лавинообразно скачат децата със специални образователни потребности, а вече дори е призната диагнозата "екранен аутизъм".

Чуйте още от разговора с Диана Андонова в "Какво се случва"


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10