"Българският национален характер се е изменял много през годините. Това, което народопсихолозите са систематизирали още в началото на миналия век, обаче можем да открием и до ден-днешен." – казва д-р Диана Андонова, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и автор на изследването "Националните културни особености в контекста на моделите на възпитание в детството".
"Страхът от поемане на рискове, страхливост и подозрителност е една от характерните черти на българските родители. Това съвпада и с индекса на избягване на несигурността. На детските площадки у нас и в Германия може ясно да се види разликата."
Съвременните родителски стилове могат да се разделят на три големи групи– авторитарен, авторитетен и либерален. Много от българските родители се определят като авторитетни, което е и най-балансираната категория. В нея родителят е последователен в своите изисквания, забрани и позволения. Либералният стил позволява твърде много власт на децата и липса на граници, а авторитарният поставя на преден план само мнението на родителя.
Според изследването на Диана Андонова социалните мрежи и новите технологии, влияят сериозно на родителството. "Много майки прекарват време в социалните мрежи, влиянието на западната култура е голямо. Придобиваме черти на американските родители, защото инфлуенсърите, които се следят, масово са такива. За съжаление оттам идват и много негативни родителски практики."
Наболелият проблем с екранната зависимост също е засегнат в изследването. Лавинообразно скачат децата със специални образователни потребности, а вече дори е призната диагнозата "екранен аутизъм".
Чуйте още от разговора с Диана Андонова в "Какво се случва"
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
