В съвременната Етика на грижата се разграничават няколко аспекта, които обхващат отношението ни към себе си, децата, родителите и уязвимите членове на обществото. В интервю за предаването "Нашият ден" д-р Маргарита Габровска от Института по философия и социология към БАН обсъжда тези аспекти, подчертавайки разликите между грижа и услуга, както и между грижа и лечение.
Според д-р Габровска, грижата може да се разглежда като ценност и като естествена наклонност, която е вродена и обикновено остава в рамките на личното и семейното. Важно е да се отбележи, че грижата често изисква особено усилие и време, за да надхвърли границите на частното и да влезе в обществената сфера, където може да бъде регламентирана и да осигури достъп до права за всички засегнати страни.
Един от ключовите елементи в етиката на грижата е природата на нуждата. Нуждите са специфични за всеки индивид и трябва да бъдат удовлетворени съобразно индивидуалните му потребности. Това прави трудно създаването на универсални модели на грижа.
Д-р Габровска акцентира на важността на "отдолу-нагоре" подхода в политиките на грижа, като предпочита реалните практики да формират теоретичните основи, вместо да се налагат предварително създадени структури. Тя подчертава, че грижата не може да бъде универсализирана до степен, която да позволи политическата ѝ унификация, защото това би пренебрегнало индивидуалните нужди на хората.
Д-р Габровска също така обсъжда асиметрията в грижата и важността на вниманието към емоционалните нужди на човека. При грижата за деца, например, е критично да се запази баланс между физическата грижа и емоционалното взаимодействие, за да не се създава зависимост и да се поддържат личните компетенции на индивида.
"Много е важно грижата да бъде пропорционална на емоционалните нужди на човек, така че да не отнема още повече от компетенциите му, правейки го зависим", посочва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg